Кабала - РАМАК

РАМАК

Раби Моше бен Яков Кордоверо (акроним Рамак) 5282-5330г.

Пардес Римоним

Раби Моше бен Яков Кордоверо (акроним Рамак) 5282-5330г. (1522-1570г.) е един от най-видните представители на долурианската кабалистична школа в Цфат. Вероятно е роден в Испания, откъдето произлиза и фамилията му. Изучава законите при раби Йосеф Каро , а тайните на Тора при рав Шломо Алкабец, автора на знаменитата „Леха Доди” (песен при посрещане на Шабат влязла в молитвениците). По-късно се жени за сестра му. В Цфат основава прочутата си кабалистична школа, в която учат Йосеф Каро, Шломо Алкабец, раби Елияу де Видас, раби Авраам Галанти, рав Хаим Витал и самият Ари , който го нарича „нашият наставник и учител”.

За своя не дълъг живот Рамак създава няколко фундаментални кабалистични труда, в които систематизира кабалистичните възгледи на предшествениците си. Първото му произведение е известното „Пардес римоним”, написано от него на 27г. възраст. Той е писал и обширен коментар върху книгата „Зоар” – „Ор якар” („Драгоценната светлина”), от който на бял свят има издадени няколко части. В кабалистичната му концепция се следва съчинението „Тикуней Зоар”. Рамак определя сфирот като междинно звено проявяващо и Божествената същност и душата обезпечаваща съществуването на тялото. Той въвежда понятието „цахцахот”, осъществяващо връзката между Ейн соф и кетер. Също така светът е създаден от двоен процес на светлината – низходяща такава – ор яшар и възходящото и отражение – ор хозер. Интересна е позицията му относно доброто и злото – той счита, че в света има само добро, а злото е липса на добро – позиция противоположна на ученика и наследника му Божествения Ари. Рамак написва и етичния трактат „Томер Двора” (Палмата на Девора), в който призовава човек

Томер Двора

да строи характера си по подобие на Твореца – да бъде дълготърпелив. Няколко седмици преди смъртта си той казва на учениците си, че ще го смени един от тях и кабала, която ще им преподава ще бъде в много отношения противоположна на това, което Рамак им е преподавал, но те са длъжни да не му опонират, а да учат това, което им преподава, тъй като в него се е вселила душата на РАШБ”И . Умира на 23 Тамуз, синът му става главен равин на Йерусалим.

Легенда за последните дни на раби Моше Кордоверо.

Ор нарав

Рамак, оглавяващ групата на цфатските кабалисти, веднага разбира що за кабалист попада при него (при идването на Ари). Знаейки, че не му остава дълъг живот, той използва момент, когато при учениците му липсва Ари и им казва:

- Драги мои, тъжно ми е да се разделя с вас, но такава е присъдата на Небесата. Знайте, че след моята кончина, на моето място ще застъпи човек, който ще успее да проясни картината на Мирозданието в очите ви, макар че ще ви се струва, че неговата версия на кабалистичното учение ще се различава с моята. Още сега предвиждам, че ще ви бъде трудно да привикнете към новия стил и новия начин на мислене, които ще изиска от вас моят приемник. Но ви предупреждавам: слушайте го така, както слушахте мен. Неговата уста е устата на пророка.

- Кой е той, как ще го познаем? – питали учениците

- Той няма да ви се представи, докато не дойде времето, а аз мога да ви дам само опознавателен знак, по който ще го определите като настъпи часа. За знак ще ви служи това, което ще се случи на моето погребение и ще бъде свързано с виждането на огнен стълб, съпровождащ моята процесия. Този, който го види и ще бъде моят приемник.

Под палещото слънце на 23 Тамуз, безутешните ученици излизат да изпроводят наставника си по последния път, съпровождани от обикновени граждани – тъкачи, търговци, майстори от Цфат, които високо тачили мъдреца.

Ари видял, че гробарите се стягат да положат тялото на Рамак, не там където указвал стълбът Божествена светлина, който съпровождал процесията и бил открит само за неговите очи. Той се намесил:

- Отидете там, по-горе, където стои огнения стълб, - им казал Ари. Те изпълнили, макар, че нищо не виждали.

Могилата на Рамак

Учениците на Рамак чули думите на своя другар и буквално замръзнали: нима този "новобранец", пришълеца от Египет, съвсем младия и неизвестен евреин ще им бъде водача?

Опитите им да видят загадъчния стълб от светлина били безуспешни...

Церемонията протекла точно както казал Ари. Уважаеми хора от града изнесли речи, отбелязвайки многото достойнства на раби Моше Кордоверо. А когато предложили на младия Ари да се изкаже (което било удивително, тъй като неговото величие още на никой не било известно и той не бил в списъка на почетните граждани), той казал:

- Написано е в Тора , Дварим : „Ако човек има грях¹, за който е привлечен на смърт и той бъде умъртвен, то обеси² го на дърво”. Аз тълкувам това така: ако абсолютно безгрешен човек, е осъден от Небесния съд на смърт при отсъствие на явни основания и въпреки това бъде лишен от живот, свържи неговата гибел с Дървото на познанието на добро и зло, тъй като вкусили от неговите плодове, Адам и Хава навличат смърт върху всички хора. Ако Адам не беше вкусил от Дървото на познанието, праведниците можеха да живеят вечно. Що се отнася до нашият добър учител раби Моше Кордоверо – той нямаше собствени грехове. Той трябваше да умре заради първородния грях, донесъл в света смърт...

¹„грях” (хет) на иврит означава също и „отсъствие”

² „обесване” (веталита) на иврит означава и „свържи”.

Коментара (0)