Кабала - Лаг ба Омер

Лаг ба Омер

Лаг баОмер (1 вечерта на 05.10г.)

Това е т.нар. „радостен” ден, „микро-празник” (за разлика от другите големи празници съгласно ТаНаХа, Песах, Шавуот , Сукот , Рош аШана и др.)

Названието на празника e от думите „лаг” и „омер” (ба е предлог означаващ „от”), където думата „лаг” е съставена от буквите – ламед (л), с гематрия – 30 и гимел (г), с гематрия - 3 или общо 33. Думата „омер” е мярка, с която са определяли по време на Храма необходимото за даряване жито. Съгласно Тора това е трябвало да става 49 дни и се нарича „сфират аОмер ”. Броенето на Омера съответства на времето на излизането от Египет (Мицраим) и е процес на достигането на лична свобода. Този период, съгласно кабалистите е много важен за хората желаещи да се самоусъвършенстват. Всички 49 дни на Омера имат специфични пространства за духовен и интелектуален ръст при специфичната комбинация на седмицата и съответния и ден.

Когато народа на Исраел напуска Египет (виж статията за празника Песах), това е началото на неговото духовно раждане (всъщност при напускането си народа на Исраел, съгласно Ари аКадош е паднал на 49 степен клипот (егоистичните желания в човек). На езика на кабала той е на ниво седемте последни – „ЗаТ” (зейн тахтонот на иврит зейн - 7, тахтон – последени) от 10-те сфирот. Думата сифера на иврит има няколко значения. Известният кабалист Рамак (учител на Ари, раби Йосеф Каро и др. известни еврейски мъдреци) е писал, че тя има общо с думите миспар (номер на ивр.) и сипур (разказ на ивр.). Друго значение е според корена на думата е сапир (сапфир, светещ полупрозрачен кристал). Броенето на Омера е свързано с различни страни на емоционалния живот. Заедно дните на сфират аОмер ни разказват историята на душите ни.

Седемте сИферот и съответните им емоционални атрибути са:

хесед

- милосърдие, доброжелателност, щедрост,

гвура

- справедливост, дисциплина, сдържаност,

тиферет

- красота, хармония, състрадание,

нецах

- търпение, устременост,

ход

- покорство,

йесод

- съпричастност,

малхут

- благородство, независимост, самообладание.

Всяка от тях се дели също на 7 части. И така при поправянето на всички тези 7х7 комбинация от човешки качества (инструкция за ежедневната лична работа по поправяне на качествата на всеки има в края на статията за Сфират аОмер) се стига до 50-тия ден, когато на празника Шавуот, се дарява на народа на Исраел – Тора (Матан Тора). Съгласно Хатам Софер, на този ден, за пръв път Б-г е пратил „манна” за храна на евреите. Думата „МАН” (съкращение от „мей нуквин” на иврит) съгласно кабала – това е молитвата, която отправя човек към Твореца, за да му помогне за поправянето на клипот или на езика на кабалистите това е усилието, което, сифера малхут прави да се повдигне до сифера бина). Човешкият образ се формира от 7 емоции, качества (сиферот).

По време на тези седем седмици се спазват ред ограничения съгласно заповедите, но на празника на радостта (на 33 ден) те отпадат, защото тогава са се случили две изключително важни събития. Тогава приключва епидемията от чума, при която загиват 24 000 ученика на раби Акива. Години по-късно на тази дата умира раби Шимон бар Йохай (Рашби), автора на „Зоар” . В деня на смъртта му в небето се издига невероятна дъга, което не се е случвало, докато е бил жив Рашби, а дъгата е символ на връзката с Твореца. По време на смъртта му над тялото му се издига стълб огън и от тогава се въвежда обичая в Исраел, да се палят десетки хиляди огньове. В течение на хилядолетие, след Талмуда, Лаг баОмер, макар и считан за особен ден, реално не се е празнувал. Празнуването и паленето на огньове започва от средата на 16в. и е твърдо установено от самия Ари аКадош и кабалистите от Цфат. Те въвеждат и традиция за посещението на могилата на Рашби, на планината Мирон.

Великите еврейски мъдреци, които успявали да паднат по очи пред могилата на Рашби, разказват, че са изпитвали огромно въодушевление и в редица случаи са били удостоявани да извършват истински чудеса и да донесат спасение по еврейските общини. Всъщност самия Рашби е казал на учениците си да празнуват този ден, защото тогава им дава последния си урок и ги въвежда в най-съкровените тайни на кабала. Казва им, че цял живот се е готвел именно за този ден.

За раби Хаим Ибн Атар, разказват, че веднъж участвал в посещението на могилата на Рашби. Когато се изкачил на планината Мирон и стигнал до подножието на хълма, на върха на който се намира могилата, той слязъл от магарето си и паднал на земята и продължил да се движи нагоре пълзешком, високо викайки: "Къде дойдох - нищожния аз, тук откъдето извира свещеният огън, където се спуска Небесната свита на Всевишния и душите на праведниците!".

Рабейну Хида отбелязва в книгата си "Море беЕцба": "В Лаг баОмер трябва да се радваме в памет на раби Шимон бар Йохай, за да ни защитят заслугите му, тъй като този ден е неговия гилул и ни е известно, че той е искал от нас да се радваме." Съществува обичая (твърдо спазван от кабалистите) в нощта на Лаг баОмер да се изучава книгата "Зоар", в тези и части където се прославя Рашби.

Мелодия за добро настроение: http://toldot.ru/audio/nigunim/nigunim_3569.html?template=83,

Винаги се радвайте!!!

Коментара (0)