В свое писмо от 1927 година Баал Сулам пише, че е заслужил свише обличането в него на душата на великия Ари а Кадош . По-нататък той обяснил, че същата душа, въплътена в автора на книгата „Зоар аКадош” , раби Шимон (Рашби) , се е облякла след това в Ари, а вече в наши дни, в човека на име Йеуда Лейб Алеви Ашлаг, който получил името Баал Сулам по названието на неговия коментар върху книгата „Зоар” – «Сулам».

Още в онези свои първи години, благодарение на своята покорност пред Учителя, на своето преклонение пред адмора от Белц (както сам казвал), той изкачил първите духовни степени на познанието на Твореца. Трябва да отбележим, че това все още било времето, когато всеки голям равин имал духовни постижения, което напълно започнало да замира от началото на ХХ век.

На 7 Шват 5667 г. (1907 г.) в семейството на рав Й. Ашлаг се родил първородният, бъдещият адмор Барух Шалом Алеви Ашлаг . А когато синът малко пораснал, баща му винаги го вземал със себе си при своите учители в Пурсов и Белц.

На Сукот през 1922 година семейството пристигнало в Ерец Израел, в пристанище Яфа, и оттам веднага отишло в Йерусалим. Отначало рав Й. Ашлаг планирал да заработва прехраната си с обикновена работа, без да разкрива на никого кой е. Но съдбата  разпоредила друго: веднага го познали като известният във Варшава съдия и учител. Той веднага започнал да преподава и продължил изучаването на Тайната Тора самостоятелно между стените на ешивата «Хаей Олам».

Един от учениците в ешивата, Йошуа Хоровиц, го уговорил да стане негов Учител по Кабала. Но рав Йеуда му поставил условие да събере една група от желаещи да изучават Кабала. Така започнали занятията в дома на Баал Сулам с група ученици. Още по онова време всички велики предводители на поколението, като рав Зоненфелд, рав Кук, Хазон Иш говорели за него, като за велик последовател на Ари.

През 1924 година Баал Сулам се преместил в района на Хиват Шаул и започнал да работи там като равин на този район на Йерусалим. Неговите ученици ходили пеша от Стария град до Хиват Шаул за урока, започващ в един часа през нощта. На разсъмване се разотивали по домовете си.  

В тази група се занимавали: рав Барух Шалом Ашлаг, рав Йошуа Сандер Хоровиц, рав Йеуда Гирш Брандвайн, рав Давид Минцберг, рав Менахим Айделштайн, рав Бениамин Смаковски, рав Моше Барух Лембергер, рав Леви Ицхак Краковски, рав Моше Яир Вайншток, рав Авраам Ашкенази, рав Ицхак Меир, бивш помощник на рава от Пурсов, и други. Пръв сред учениците станал големият син на Баал Сулам, рав Барух Шалом Ашлаг.

През всички години семейството страдало от недостиг на най-необходимото. Учениците помагали, както могли, на Учителя. През 1926 година Баал Сулам заминал в Лондон и там написал своите коментари върху книгата «Ец Хаим» на великия Ари, наречени от него «Паним Меирот» и «Паним Масбирот». В течение на година и половина той не излизал от стаята си, докато не завършил своя труд. През 1927 година този труд излязъл от печат. През 1928 година рав Й. Ашлаг се върнал в Ерец Израел.

Матан Тора

Талмуд Есер а Сфирот

През 1936 година Баал Сулам се преместил в Бней-Брак. Той бил много близък с крупния кабалист Хазон Иш, който преди празника Песах сам идвал да участва в изпичането на маца в печката на  Баал Сулам. Но след това Баал Сулам се преместил в Тел-Авив и през 1943 година започнал работа над своята велика книга – коментарът «Сулам» върху книгата „Зоар”. Той пишел по 18 часа в денонощието, дотам, че дори с чужда помощ не било възможно да му се разтворят пръстите, за да се вземе перото.

Зоар с коментара Сулам

През 1953 година той завършил своя велик труд, но след това добавил още три тома. В чест на завършването на цялата работа, учениците устроили голяма празнична трапеза в Мирон, на която Баал Сулам произнесъл реч, която днес е публикувана под названието «Маамар ле сиюм Зоар» - «Статия за завършването на книгата „Зоар”». Именно заради коментара си "Сулам" на книгата "Зоар" той получава и името Баал Сулам при еврейските мъдреци е прието да се именуват с най-доброто си писмено постижение.

Баал Сулам казал, че ако би било в неговите възможности, той би написал пълен коментар върху книгата „Зоар” в 200 тома, но само поради отсъствие на средства не започва тази работа! Той искал също да напише коментари върху  «Сказания», върху «Изреченията на мъдреците» в «Талмуд» и в «Мидраша».

Баал Сулам три пъти се срещал с тогавашния президент на Израел Бен Гурион и го убедил почивен ден да бъде събота вместо неделя - така, както е по еврейския канон. 

В последния в неговия живот празник Сукот той много говорил за това какво е успял да постигне, с какъв Висш свят се е удостоил, бидейки още в този свят. Обикновено всяка година неговите ученици за празника са търсили за него особен етрог, но в онази последна своя година той им казал да не се стараят заради него, а само за себе си.  

В деня на напускането на рав Й. Ашлаг от този свят, в деня Йом Кипур на 5717 година (1956 г.), той разпоредил да започнат молитвите два часа по-рано от обичайното време. Всички ученици се молили в съседната стая, Баал Сулам лежал на своето легло и когато хазанът рав Моше Барух Лембергер се спрял и не могъл да произнесе нито една дума повече, всички молещи се разбрали, че техният велик Учител ги е оставил!

Освен рава от Пурсов, Баал Сулам има още един загадъчен кабалистичен учител. За него той пише в писмо от 1928г. от Исраел.

 „ ...на 12 ден на месец Хешван, в при мен се яви човек и ми се разкри като велик познавач на мъдростта кабала и останалите науки. Веднага отначалото на речта му, почувствах и вкусих, че в него има Б-жествена мъдрост, че всичко казано от него е подобно на мощен поток в своето величие. Във всичко това аз повярвах с моето ниво на възприемане. Той обеща да ми разкрие истинската мъдрост в пълнотата и.

 Нощните занимания продължаваха около 3 месеца, всяка нощ – от полунощ до сутрин в неговия дом. По-голямата част беше посветена на изучаване на светостта и чистотата. И всеки път го питах да ми разкрие някаква тайна кабалистична мъдрост. Той започваше да ми разкрива началото на знанията, но никога не ги завършваше, което разбира се пораждаше в мен силна тъга. Докато веднъж след голяма моя молба към него, той ми разкри една тайна – и за моята радост нямаше предел.

 След това аз започнах да придобивам самостоятелност. Според степента на увеличение на моето „Аз”, от мен се отделяше моят Учител. Но аз не усещах това. Това продължаваше примерно три месеца, докато в последните дни аз не го откривах у тях, молех, но не го намирах. Тогава усетих, че действително той се е отделил от мен и силно съжалявах. И почнах да се поправям.

 На 9 Нисан , сутринта го намерих в къщи и много се извинявах за станалото. Тогава той се умиротвори, както по-рано и ми разкри голямата тайна на незапълнената миква – и нямаше предел моята радост. Той ми се строи много отслабнал и аз не напуснах дома му, а на другия ден на 10 нисан 5676г. (1916г.) той завърши живота си в света.

 Невъзможно ми е да опиша болката, тъй като сърцето ми беше пълно с надежда да се удостоя с висшата мъдрост – но останах сам, гол, и нищо не постигнал и даже получените от него знания изчезнаха временно от моя разум, вследствие на великата ми мъка.

 Но от тогава се устремих да вляза в необятното желание и очакване и не си давах успокоение нито за миг, докато не намерих благоволение към себе си в очите на Твореца. И разбира се, заслугите на моя Учител и неговото Учение откриха за моето сърце Висшата Мъдрост като неизчерпаем източник. Така си спомних с милост от Твореца всички тайни знания, получени от моя Учител. Не е в моите сили да възхваля Твореца за полученото.

 Моят свят Учител работеше като крупен търговец и беше известен в града като честен търговец, но за неговите велики знания в мъдростта Кабала, никой не знаеше и не знае и до днешен ден. Той не ми разреши да разкрия името му...".

Коментара (0)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар