|
Науката, най-общо се разделя на две части: първата се нарича познание на материята, а втората - познание на формата. Това значи, че в окръжаващата ни действителност няма нищо, в което да не можем да разпознаем материята и формата. Например, маса. В нея има материя, т.е. дървото и то има форма - формата на масата. И материята, т.е. дървото се явява носител на формата, представляваща сама по себе си масата. Същото е и с думата "лъжец", в нея има материя - човек, има и форма - лъжец, така че материята - човека се явява носител на формата - лъжа, т.е. има навика да не казва истината. И така е във всичко.
Подобно на това и науката, изследваща действителността също се подразделя на две части: изследване на материята и изследване на формата. Тази част на науката, която изучава свойството на материята, съществуваща в действителността (като чиста материя без нейната форма, така и материя и нейната форма взети заедно) се отнасят към "познание за материята". Това познание има емпирична основа, т.е. основано е на доказателства и съпоставяне на резултатите от практическите опити, които се приемат от нея за достоверна база за истинни изводи.
Друга част на науката разглежда само формата, абстрахирайки се от материята и нямаща с нея никаква връзка. С други думи, формата "правда" и "лъжа" се абстрахират от материята, т.е. от хората, явяващи се техни носители и се разглеждат само значимостта или незначителността на самите тези форми в чист вид, не въплътени в каквато и да е материя. Това се нарича "познание на формата". Това познание няма емпирична основа, доколкото такива абстрактни форми не намират своя израз в практиката, потвърдена от опита, защото се намират зад предела на реалната действителност. Тъй като тази абстрактна форма се явява само плод на въображението, т.е. само въображението може да я нарисува, независимо от това, че тя не се намира в реалната действителност. И в съответствие с това, всяко научно познание от подобен род, се основава изключително на теоретична основа, т.е. не се потвърждават от практически опити, а се явяват само плод на теоретично дискусионно изследване. Към тази категория се отнася цялата висша философия. И затова голяма част от съвременните учени е престанала да се занимава с нея, тъй като недоволни от тези дискусии, построени на теоретични изисквания, които по тяхно мнение се явяват ненадеждна основа, доколкото надеждни те считат само емпиричната основа. Мъдростта кабала също се подразделя на двете по-горе споменати части: познание на материята и познание на формата. Но в сравнение със светските науки, в нея дори познанието на формата изцяло е построено на научно изследване на практическото възприятие, т.е. на основата на практическия опит. от сайта: Mekubalim
Преводите е възможно да не са абсолютно точни с оригинала поради, което се извиняваме на уважаемите читатели!
Copyright 2008 - kabbalah.bg - All Rights Reserved. |