Какво говори йудаизмът за „сърцето“?

Кажете ми моля, какво говори йудаизмът за „сърцето“ (лев) – асоциира ли се то със самия човек, душата на човек? Т.е може ли да се постави знак на равенство: сърце = човешка душа? Ако може приведете, моля и вашите източници – книги. С голямо уважение, Наталия

Уважаема Наталия,

Всеки орган в човешкото тяло има не само физиологични функции. Той има и духовен праобраз, с който са свързани духовните „функции“ на този орган.

Да разберем тези духовни „функции“, можем, в това число и основавайки се на физиологичните функции на органа, тъй като физическите и духовни функции са неразривно свързани. Йов (19,26) казва: „... и в плътта си виждам Б-га“, т.е. можем да разберем някои неща от духовния свят, ако се замислим върху физиологичните нужди на тялото ни.

В Големия Търковен Речник за сърцето и неговите функции се казва: „Централнен орган на кръвоносната система на животните и хората, нагнетяващ кръвта в артериалната система и обезпечаващ връщането и чрез вените“. Разпределяйки кръвта по всички органи на тялото, сърцето обезпечава живота им.

В духовен план кръвта на човек е свързана с неговия нефеш (душа), както е казано в Тора (Дварим 12,23): „... кръвта е душата“. Затова животът и сърцето са тясно свързани в духовен план. И така цар Шломо (Мишлей 4,23) казва: „Повече от всичко пазено, пази сърцето си, защото от него е източникът на живота“.

Кабалистите¹ пишат, че сърцето е жилището на духа (руах). От това можем да направим извод, че сърцето се отъждествява със самия човек в най-голяма степен, отколкото другите органи.

Затова сърцето е и орган на чувствата², тъй като чувствата на човек, в най-голяма степен се отъждествяват с него, със същността му (интересно е, че сърцето се явява именно жилище на духа³ – руах, тази дума на светия език означава също и „вятър“, значението, на който е да задвижва останалите предмети). Затова е казано в книгата Мишлей (14,10): „Сърцето знае своята мъка и в неговата радост не се меси чуждата“.

Тора казва: (Диварим 4,39): Опознай сега и положи на сърцето си, че Г-спод е Б-га на небето – горе и на земята – долу, няма друг“. Т.е. съществува възможност да се убедим в съществуването на Всевишния по рационален път, но това не е достатъчно, целта ни е да направим вярата наше чувство („и положи на сърцето си“).

Мъдреците са казали още (Вавилонски Талмуд, трактат Брахот 61а), че сърцето е източник на разбирането. То е обяснено така: разбирането зависи от чувствата: за да разбереш нещо, не е достатъчно само външното знание, важно е да „преживееш“ това. Цар Давид възхвалявал Всевишния затова, че Той дал на жената (за разлика от животните) (гърдите срещу разбирането“, т.е. срещу сърцето (Брахот 10а).

В съответствие с това можем да разберем, защо в Танаха мисълта се описва като казана в сърцето и не се свързва с мозъка⁴ . Съществуват два „вида“ човешко мислене: теоретично мислене, чието място е в мозъка и мислене,  изразява що вътрешните чувства на човек. Мястото на тази мисъл е в сърцето, тъй като сърцето е източник на чувства.

При кабалистите⁵ е казано още, че строежът на човек заключва в себе си силите на духовните светове, а сърцето на човек, центърът на неговото тяло включва в себе си всичко и съответства на Храма, центъра на света, основата на мирозданието. В Зоар (Шлах 161,1) е написано: Виж: когато Всевишният създал човека в своя свят, Той го устроил по образ висок и достоен и му дал сили и мощ в центъра на тялото, където е разположено сърцето. Също така е създал Всевишният и този свят, направен с единно тяло... океан окръжава този свят, а населеният свят със седемдесетте народи окръжава Исраел, а Йрусалим се намира в центъра на целия населен свят... А Храмът окръжава Светая Светих, където се намира Шихина (Б-жественото присъствие) и покривалото и керувим (херувимите на покрива на Ковчега) и Ковчега на Завета и това е сърцето...“

рав Реувен Куклин

Публикува се с разрешение на сайта: http://www.toldot.ru

Коментара (2)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар