Съвременна

Петте монотеистични религии

Бахайска религия, сикхизъм, ислям, християнство и йудаизъм

Много от нас са склонни да вярват в Б-г по традиционното разбиране на тази дума – Всемогъща, добра Сила или Съзнание. Обаче ние не виждаме на пръв поглед, връзката между нашата склонност към монотеизъм и съществуването на Б-жественото откровение. Какво ни принуждава да предполагаме, че Б-г въобще е говорил с хората? И даже, ако откровението съществува, как бихме могли да знаем, коя от многото религиозни секти действително e получила това Откровение? Дори да се убедим, че някоя от сектите е получила Откровението, то кой може да каже, че тя не е внесла с течение на времето в него някакви промени? Всички тези въпроси безпокоят разумния, скептично настроен монотеист, когато той се среща с религията.

Ако Б-г действително е говорил с човек и ако Той желае здравомислещият човек да обърне внимание на това Откровение, то Той е длъжен да му предостави рационална основа за отговор на тези въпроси. Религията не трябва да предполага необходимостта от сляпа вяра, Всевишният е длъжен да я направи достъпна за рационално мислещите хора. Той е длъжен да предостави компонентите, които са необходими за построяване на логическа верига от общият монотеизъм към конкретното Откровение. Ще се опитаме да идентифицираме тези компоненти и да построим тази верига. Ще го направим на три етапа.

Работно задание

По какъв начин добрият Б-г е длъжен да се отнася към Своите създания?

Логично е да се предположи, че ако Б-г съществува и Той е добър, то Той ще има желанието да ни дари със Своята доброта. Той е длъжен да ни даде най-съвършените дарове и удоволствия без всякакви ограничения и то завинаги. И действително родителите, които обичат своите деца изпитват нещо подобно. Ако те имаха възможност биха обезпечили неограничено и вечно всички потребности и желания на своите деца.

Но в подобна доброта има недостатък. Нуждите и желанията пораждат мечти, а те създават цел в живота ни. Дете, което не е изпитвало и не изпитва някакъв недостиг много често няма цел в живота. Дори нещо повече, когато то се замисли да потърси за себе си цел в живота, то изпитва срам от това, че всичко, което има е незаслужен подарък, милостиня и то не може да почувства, неописуемо приятния вкус на храната, която то само си е заработило и заслужило. Безкрайните незаслужени подаръци не са съвършена доброта* .

Ако Б-г съществува и той е добър, то Той, вероятно желае ние да имаме всичко. Но ако Неговото желание се заключаваше само в това, то тогава Той е длъжен да ни даде възможност сами да си го изработим. Така постъпват разумните (и много често обезпечените) родители. Те правят на своите деца най-големия подарък – обезпечават им възможността сами да си заработват парите за всичко, което им подсказва здравия разум (дават им образование, помагат им да си разкрият свой бизнес и т.н.). Б-г е длъжен да ни определи работата, да ни осигури време, за да изпълним това задание и след това да ни заплати за положения труд.

Естествено, за да функционира подобна система правилно, описанието на Б-жествената работа, „инструкцията”, трябва да бъде достъпна през цялото време на човешката история. Ако Заданието бъде изгубено или изкривено всички следващи поколения ще бъдат лишени от шанса да вземат участие в Б-жествения план и няма да получат заработената награда. Тъй като добрия Б-г е длъжен да пожелае всички поколения да имат тази възможност и доколкото всемогъщият Б-г е способен да направи „описание на заданието” и да го предаде по такъв начин, че неговите жизнено важни елементи, никога да не бъдат загубени или изкривени, то описанието трябва да съществува и днес. Ако Б-жествените инструкции са били дадени на някого, то този, на когото са били дадени някога, още трябва да ги притежава.

Накрая нека да обобщим. До тук ние се убедихме в това, че добрият Б-г е длъжен да желае да ни въздаде добро; че най-големият дар е възможността да си заработим възнаграждението и да избегнем получаването на милостиня; но за нас е невъзможно да заработим възнаграждението си, без да получим определено задание; затова добрият Б-г е бил длъжен да даде на човечеството такова задание; и всемогъщият Б-г е трябвало да обезпечи неговото предаване от поколение на поколение и да предотвратява изкривяванията в него. По този начин, в края на първия етап на нашите разсъждения, ние разбираме, че този, който приема съществуването на добрия и всемогъщ Б-г, е длъжен да приеме и съществуването на дошлото до нас Б-жествено Откровение.

Довереното лице

Ако Б-жественото откровение действително е някъде тук, то ние можем да направим някакви обобщения относно потенциалния му притежател. Например, този, който притежава тези инструкции, не може да бъде неизвестен. Ако Б-жественото задание е било засекретено, човечеството не би имало шанс да го прочете. Тогава само много малка група от хора биха имали възможността, да заработят наградата си. Но добрият Б-г е длъжен и е пожелал, всички хора да имат достъп до Заданието, а групата от хора притежаваща Откровението, не трябва да се крие от другите хората. Тя трябва да бъде добре известна.

Тази група е длъжна да твърди, че нейната религия е дадена от Б-г и не е просто блестящ проект, независимо осъществен от нейния основател. Така или иначе някои хора, които искрено вярват в Б-г и съществуването на Б-жия план, могат да се откажат да участват, в коя и да е очевидно ръкотворна програма. Тези идеалисти могат да отхвърлят «светската фасада» на такава група и ще се получи така, че тези хора, изключително заинтересовани да изпълняват волята на Б-г, така и да не получат Откровението.

Казано накратко, ние търсим добре известна група, която твърди, че притежава Б-жественото откровение.

Днес в целия свят съществуват 13 религиозни семейства, които представляват стотици религиозни философии, които са разделени на хиляди секти и култове. В крайна сметка само една група от тези семейства трябва да притежава Б-жествения План, който търсим, но коя е тя? Сред всички тези тринадесет семейства, единствените групи, приписващи произхода на своята религия на всесилния, добър Б-г са, сикхите, бахайците и определени групи от исляма, християнството и йеудаизма.

Ясно е, че е много сложно да се направи обзор на сложните теологични системи в няколко параграфа. Но нека все пак да проверим тези движения и да покажем детайлите, които имат отношение към техните „кандидатури”.

Сикхизмът

Сикхи (буквално преведено означава «ученик на истината») следват религията , създадена от гуру Нанак, който се е родил през 1469 год. в Раи Бхоеки Талванди (Пенджаб, Индия). Майката на Нанак казала, че сякаш «видяла в него светлината на Б-г, но не е казала затова на никой»[1]. Нанак обаче остава неизвестен за много кратко време. На седемгодишна възраст той произнася своето първо откровение — слово за азбуката, което откривало «най-дълбоката истина за човешките същества».[2] Сикхите смятат Нанак за «материализация на Висшата Светлина», «божествено същество», «вестоносец на небесата и световен учител, който показал на човечеството пътя на праведноста и истината.».

Подобно на индуизма, сикхизмът гледа на живота като на верига от мъчителни реинкарнации. Хората, които не са успели да се очистят в този си живот, ще се превъплътят в по-нисша форма, като (растения и след това в животни), а след това отново ще се превъплътят в човек и още веднъж ще получат възможност да очистят себе си. Самоочистването завършва цикъла и се явява «излекуване от всички страдания». Сикхизмът се отличава от останалите монотеистични религии по това, че той отрича идеята за задгробния живот на човек като индивидивид. В сикхизма, достигането на духовна чистота — Сах Ханд — представлява «окончателно завършване и е цел на човешкото съществуване», когато човек се «разтваря в Б-г».

Важното е да се отбележи, че сикхите признават еврейските, християнските и мюсюлманските пророци, предшестващи Нанак. Писанията на сикхите казват, че «гуру Нанак е получил своята мисия, не както останалите пророци: той е получил указания от Висшия Съд преди да дойде в този свят, докато останалите са получили инструкциите си след раждането им».[3] Но, съгласно сикхската теология, Мойсей, Иисус и Мохамед също са били посланици на Всевишния. Както Нанак сам учил своите последователи: «Четирите книги (Петокнижието, Новият завет, Псалмите и Коранът) и четирите веди (сикхизма)… са се спуснали отгоре по волята на Г-спод, Б-г».[4]

Бахайската вяра

Това е относително нова религия, която започва своята еволюция в началото на деветнадесетото столетие, когато шейх Ахмад ал Ахсай основава в шиитския ислям нова секта. Шейх Ахмад видоизменя едно от основните шиитски вярвания, че Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Исус и Мохамед са били хора пророци, чието величие е нараствало. Вместо това той твърдял, че те не са били просто посланици на Небето, а „еманация на Висшата сила и проявления на Б-га”.[5] След смъртта на шейха Ахмад през 1826 год., ръководството на сектата се поема от Саид Казим от Решт. Когато през 1843 год. Саид Казим умира, между Хаджи Карим и Саид Али Мохамед (известен също и под името Баб) се разгръща борба и движението се разпада. По-голямата част от него остава с Баб.

Баб е твърдял, че той е духовна „врата” (на арабски баб), през която неговите последователи могат да получат достъп до „скрития Имам” (последния от 12-те наместници на Мохамед). През 1848 год. той преразгледал своите твърдения и заявил, че сега самият той е „скрития Имам”. В края на краищата в своето основно произведение , „Персийски Байан”, Баб пише, че той на практика се явява продължител на Мохамед, следващото звено във веригата на пророците започната от Адам.

Баб умира през 1850 год. и неговото движение преминава в ръцете Бахаул, най-често цитирания бахайски авторитет. Бахаул заявявал, че той е носител «на много повече велики откровения»[6], в сравнение с Баб и че Баб е дошъл само да «подготви пътя» за него. Бахаул е бил плодовит писател, който е написал повече от сто книги. Неговите съчинения, предопределят съвременната бахайска религия.

Най-значителният за нас аспект на бахайската вяра е доктрината за „прогресиращото откровение”:

«На практика има само една религия, религията на Б-г. Тази единствена религия постоянно се развива и всяка отделна религиозна система представлява определен стадий от тази еволюция на религията”. Бахайската религия представлява по себе си съвремения стадии от еволюция на религията“ [7]

Бахайската религия, също както шиитската й предшественица, твърди че Моше, Исус и Мохамед са били истински пророци на Б-г и че Тора, Новият Завет и Коранът са Б-жествени откровения. Разминаването на бахайската религия със своята теологична предшественица се свежда до еретичното твърдение, както за шиитските така и сунитските мюсюлмани, че Мохамед не е донесъл окончателната религия, а само е открил следващата серия от безкрайна последователност в еволюционната теология. Съгласно бахайската вяра трябва да се появи друг пророк на нивото на Мохамед.**

Точката на пресичане

Отричането на вечността на исляма от бахайската вяра не е единствено по рода си и не е безпрецедентно. Сикхизмът, както споменахме по-горе също твърди, че Тора, Новият завет и Корана са „дошли отгоре по заповед на Г-спод, Б-г”[8], но «са излезли от употреба» след откровенията на Нанак. Ислямът, по подобен начин , поддържа гледната точка, че йеудаизма и християнството са били дадени от Б-г, но не като окончателни религии.[9] Християнството също признава Тора като Божествена книга и Моисей, като пророк, но то твърди, че откровението на Моисей е било анулирано от последвалото го откровение на Исус.[10] Лесно е да се забележи, че бахайската религия, сикхизма, исляма и християнството имат една обща „пресечна точка”: всички те приемат твърдението на йеудаизма, че Б-г е дал Тора на Исраел чрез Мойсей.

По-рано ние достигнахме до мисълта, че божественото „работното задание” се намира, преди всичко в ръцете на една от монотеистичните религии. Сега ние виждаме, че всички те - бахайската религия, сикхизма, исляма, християнството и йеудаизма признават, че в някакъв исторически момент еврейския народ е имал в ръцете си Б-жествения план. За всички тези религии Тора е свещена книга. Разногласията започват само, когато се поставя въпроса дали откровението на Моисей е било заменено със следващи по-късни пророчества и ако това е така, то колко пъти е ставало това.

Свидетелства ли текста на единственото пророчество, признато от всички монотеисти, Тора, колко пъти Б-г ще променя предназначението на човечеството и ще го променя ли въобще? Нещата стоят точно обратното, двадесет и три пъти в Тора се твърди: „Това е вечен закон за всички поколения”, а към края й, Моисей пише, че законите на Тора се прилагат „за нас и за нашите деца навеки”. (Второзаконие, 29:28. Пълният текст на стиха: «Скритото е за нашия Г-спод, Б-г, а откритото за нас и нашите деца навеки и ще се изпълнят всички думи на Тора»). Единствено общопризнатият пророк, Мойсей, недвусмислено и нееднократно заявява в своето Петокнижие, че Б-г никога няма да анулира Своето предначертание, дадено на Израел.

Трите възражения

Можем да възразим: може би, твърденията за вечната Тора не са част от Б-жественото откровение. Може би, Б-г е предвиждал йеудаизма да бъде заменен след време от християнството, а Моисей се е опитвал да саботира целия този процес, независимо от това, което е твърдял. Може би, Б-г е предвиждал християнството да отстъпи на исляма, а исляма на сикхизма, а сикхизма на бахайската вяра; но тогава излиза, че Исус, Мохамед и Нанак са направили заговор срещу Всевишния, като са учили своите последователи по друг начин.

Трудността, с която се сблъсква този подход е свързана с всемогъществото на Б г. Всемогъщият Б-г е бил длъжен да знае дали Мойсей ще се опита да провали Неговия проект и по разбираеми причини, Той е можел да създаде или призове друг пророк, който би предал Неговите съобщения точно, без изкривявания. От това следва, че ако Б-г е желаел ние да усвоим правилно Тора, то ние без всякакво съмнение сме длъжни да я усвоим и Петокнижието трябва да изглежда именно такова, каквото е пожелал Б-г. Затова твърденията на Тора, че тя никога няма да бъде заменена не може да са били привнесени от Моисей. Те би трябвало, изхождайки от постулата за всемогъществото на Твореца да са дадени от Б-г.

Може да се приведе и следното възражение. Ако Тора действително е вечен и неизменен план на Б-г, то съществуването на други религиозни групи би означавало поражение за Б-г: получава се така, че като че ли Той не може да предотврати тези заблуждения? Нима всемогъщият Б-г не може ясно да даде, да се разбере, че йеудаизма е истинен, а другите религии - не?

Ние сме длъжни да помним, че повечето от хората не избират своята религия по чисто интелектуални причини. Разбира се, че религията трябва да има някакъв смисъл; но множеството от хората се присъединяват към някаква религиозна група, защото са били родени в тази религия, защото тя одобрява техните (но не задължително основаващи се на разума) чувства и/или ценности или защото им харесват празниците или ритуалите на дадената религия. Трудно е да се намери човек, който би се опитвал обективно и рационално да анализира дали неговата религия е истинска.

В резултат на това даже искрени, морални и внимателни хора могат да се окажат въвлечени в религии, които е възможно да ги подобрят лично, а така също и целия свят, като цяло, но по своята същност в крайна сметка, те се оказват измислица на човека. Даже, ако самия Б-г предостави на такива хора неоспорими доказателства, това ще е безполезно, ако те не намерят в себе си влечение към истината, обективността и смелостта да направят крачка назад и да попитат, представлява ли, след сериозен анализ, тяхната религия най-вероятния кандидат за Б-жествено Откровение. Накратко това е проблем на човек, не на Б-г.

(Освен това съществуването на другите религии, съгласно представата на йеудаизма е изпитание за човек, както всяко друго зло и скриване на лицето на Всевишния, съществуващо в света – бел. на прев.).

Възможно е да се зададе и следващия въпрос: възможно ли е всички те – Моисей, Исус, Мохамед, Нанак и Баб да изпълняват волята на Всевишния? Може би Б-г е пожелал да даде пет отделни задания: едно за евреите, друго за християните, третото за мюсюлманите, четвъртото за сикхите, а петото за привържениците на бахайската религия? Защо ние да сме длъжни задължително да предполагаме, че само в една от тези религии се появяват думите на Б-г? Възможно ли е всичките пет да се явяват абсолютната истина?

Проблемът на този подход се свежда до това, че всяка от следващите религии напълно отрича правотата, правото на съществуване на своите предшественици, след появяването на тази нова религия. Независимо от многобройните изказвания в Тора затова, че нейните закони задължават евреите завинаги, Новият Завет заявява: «В името на Христа е отменен [Стария Завет] е бил отменен»[11]; «Ние [евреите ***] сме освободени от Закона»[12]; защото «Христос ни е избавил [евреите ****] от проклятието на Закона»[13]. Коранът заявява: «Ако те [евреите и християните *****] приемат твоята вяра, с тях ще се отнасяме справедливо; но ако те се откажат, те непременно ще попаднат в беда»;[14][15]. «Единствената истинска вяра в очите на Б-г, това е исляма .»[16]. Сикхската традиция учи: «В съда на Истинския Б-г тях [последователите на юдаизма, християнството и исляма] ги чака сурово наказание»[17]. Бахайските писания говорят за «ново откровение, бяйяне, което е отменило Корана, така както Корана е отменил Евангелието»[18]. Те посочват, че «Проявлението на Бахаул (последователя Баба) — това е последния случай на откровение»[19], и декларират, че «единственото спасение във всяка възраст се свежда дотова да се обърнем към Б-г и да приемем Неговото проявление в дадения момент»[20]. «Този, който избере друга вяра, а не исляма, — това негово решение няма да бъде прието и в бъдещия свят той ще загине.»

Ако Тора е истината, то йеудаизмът трябва да е действителен винаги: ако християнството е истинско, то йеудаизмът би трябвало да се анулира; ако ислямът е истински, то йеудаизма и християнството трябва да бъдат анулирани; ако сикхизмът е истински то йеудаизмът, християнството и ислямът трябва да са остарели; ако бахайската вяра е истинската, то юдаизмът, християнството, ислямът и сикхизмът са изживели своето време. Всичките пет религии не могат да бъдат истински в едно и също време. Тъй като всички съвременни проявления на монотеизма твърдят, че Синайското Откровение има място, че Б-г е дал на народа на Исраел Тора и че тъй като самата Тора постоянно заявява , че тя е вечното откровение, което никога няма да бъде променено, то тогава пророчеството на Моисей остава единствения кандидат за истинската религия.

Лоренс Келеман

Публикува се с разрешение на сайта: http://www.toldot.ru

Забележки:

* Очевидно е, че ние изпитваме срам, когато получаваме милостиня, защото Б-г ни е създал с такова чувство. Той е могъл да създаде хората по друг начин така, че да се избягва необходимостта да ни дава работа. Но ние виждаме, че по някаква причина Б-г е предпочел да създаде човек така, че той да обича това, което е изработил със собствения си труд и да се срамува да получава милостиня. Всички ние чувстваме това – всеки на своето ниво. Ние се интересуваме от едно сега, след като Творецът е избрал именно този път, незаслужените подаръци не са съвършена доброта.

** Коранът твърди, че никой след Мохамед не е получавал такова пророчество. (Имран, 3:73). Мюсюлманите смятат, че това означава, че исляма се явява завършената религия.

*** От първото изречение на тази глава — «Защото хората, които знаят Закона са братя…» очевидно е, че Павел се обръща към евреите. (Освен това, ясно е, че неевреите никога не са били задължени да спазват Закона и затова не могат да бъдат освобождавани от него — забел. на прев.).

**** о. Джоузеф Фицмейер, автор на «Новия коментар на Библията на Джеръм», издадена от католическата църква, поставя тази дума в скоби. Отново се вижда, че Павел се обръща към своите еврейски братя.

***** Предишният стих (2:135) казва: «Те [евреите и християните] говорят: приеми еврейската или християнската вяра, и с теб всичко ще бъде наред и справедливо. [Вие, мюсюлманите], сте длъжни да кажете : никога!» По такъв начин от контекста е ясно, че дадения (2:136) стих призовава евреите и християните да се откажат от своята вяра.

(Цитати от Евангелията и Корана са преведени от английски източник и не претендираме за литературна точност — забел. на прев.).

[1] Sikh Religion (Detroit, MI: Sikh missionary center, 1990), 14.

[2] Също там.

[3] Khazan Singh, Philsophy of Sikh Religion (Chandigarth: Greater Punjab Press, 1914, 1970), 26.

[4] Там също, 17.

[5] William McElwee Miller, The Bahai Faith South Pasadena, CA: William Carey Library, 1974), 8.

[6] Miller. 139.

[7] William J. Hatcher and J. Douglas Martin, The Bahai Faith: The Emergring Global Religion (San Francisco: Harper and Row, 1985), 82.

[8] Singh, 17.

[9] Относно пророчествата на Моисей, виж. TheKoran, translated with notes by N.J. Dawood (New York: Penguin Books, 1990), 14,18, 100, 157, 164, 197, 242, 255, 274, 292, 315, 337—8, 354. Относно Исус — виж. там също, 18, 23, 77, 100, 391. (Ние сме принудени да се позовем на английското издание на Корана — заб. на прев.)

[10] Виж., например, Към римляните 7:1—6, 10:4, Към евреите 10:9.

[11] Второто послание към Коринтяните, 3:14.

[12] Към римляните 7:6.

[13] Към галатиняните, 3:13.

[14] 2:138.

[15] Имран 3:85.

[16] Имран 3:19.

[17] Синх, 29.

[18] E.G. Browne, Nuqtatu'l-Kaf, London, 1910, Cited by Miller, 54.

[19] Също там, 82—3. Hatcher & Martin, 113.

Коментара (0)