25-ти вечерта - 26.07.2010г. 

Казано е в Мишна (Таанит 26,2): "Раби Шимон бен Гамлиел казвал, че не е имало още такива хубави дни в Исраел, както 15-и Ав и Йом Кипур, когато излизат дъщерите на Ирусалим облечени в наети бели дрехи (кли лаван в оригинала, бел. на бълг. ред.), за да не притесняват тези, които нямат такива дрехи... Дъщерите на Ирусалим излизали да се веселят в лозята и казвали: "Младежо обърни погледа си към нас и погледни: коя ти избираш за себе си? Не обръщай внимание на украшенията, а гледай на семейството..."

И по-нататък ни учат мъдреците: „Този, който няма жена нека дойде тук". И продължават нататък: "Красавиците, които са сред тях, какво казвали? - Обърнете погледа си върху нашата красота, защото жената е създадена за красота. Знатните, сред тях какво казвали? - Обърнете погледа си върху семейството. Та нали жената е създадена за деца. Богатите, сред тях казвали - обърни своя поглед върху тези, които имат много богатства. Грозните, сред тях казвали - вземете нас в Името на Небесата и ни увенчайте със златни украшения".

Трябва да разберем, какви са били добрите дни за дъщерите на Ирусалим, когато те излизали и се веселили сред лозята и призовавали младежите. А също така, от гледна точка на сватосването нима това е скромно? В какво се заключава смисъла на това, че добрите дни, които били за народа на Исраел, са довели до това дъщерите на Ирусалим да излизат и да се веселят в лозята? Трябва да разберем връзката на едното с другото.

Шлавей Сулам

Ние знаем, че малхут се нарича "дъщеря". И в този малхут имаме четири нива: хохма, бина, зейр анпин и малхут, наречени четири степени на авиют - сила на желанието. Така, първата степен, т.е. хохма, е наречена "красота", т.е. хохма се определя, като „красива за очите".

Бина, т.е. втората степен се определят като "майката на твоите синове" и тя ражда ЗОН. Свойството бина - това е желанието да бъдеш подобен по свойствата си на Твореца, т.е. всичко да отдаваш като Него. И затова най-високото, което съществува в бина – е това, което ние отнасяме към "кетер", т.е. че тя желае да стане подобна на "кетер", свойство което е подобно на свойството на Твореца - отдаване.

А зейр анпин, т.е. третата степен се нарича "богата", както е казано в Зоар (Ки Тиса 2,4): "Богатият - не прибавя...“ - става дума за централната фигура, т.е. зейр анпин да не добавя към "йуд" и той желае светлината хасадим и не се нуждае от светлината хохма и за това се нарича "богат".

А малхут, т.е. "малхут де малхут" се определя като бедна и нисша, както е писано "тя, самата няма нищо и всичко, което има е от мъжа и".

Известно е, че малхут е наричана също и "вяра". И за това е казано "и повярвал Авраам на Твореца и това му се сметнало за пожертване", т.е. вярата също се нарича "пожертване". Подобно на това, когато някой дава дарение на бедните и не изисква нищо в замяна. С други думи, това се нарича вяра по-висока от знанието, когато не се изисква нищо в замяна, а просто всичко се дава на Твореца. Виждаме, че вярата също така се нарича "нисша", защото е подобна на бедняка, на когото дават пожертване и не искат нищо в замяна.

На основание на казаното по-горе, сега нека да обясним, това, което се говореше в началото за дъщерите на Ирусалим. Известно е, че добрите дни се наричат извисяване на светове и тяхното разкриване. И когато става такова разкриване тогава излизат "дъщерите на Ирусалим...", т.е. излизат от скриването в разкритие и всяка сифера показва своята значимост.

Известно е, че съществуват четири стадия на разпространение на пряката светлина на Твореца. И в самия малхут, включен в тази пряка светлина и явяващ се желание да получава всичко за себе си, в него също съществуват четири нива. Както е казано във "Въведението в мъдростта Кабала"- четирите степени на желанието да се получава намиращи се в малхут, се наричат съкратено КаХаБТуМ (кетер, хохма, бина, тиферет и малхут). И докато е станало съкращението на малхут, т.е. на желанието да получава за себе си от десетте сиферот на пряката светлина на Твореца – е било "Творецът и Името му са единни" - вече е определено, че всяка една от десетте сефирот намиращи се в малхут, се облича в съответната сефира на десетте части на сефирот на висшата светлината на Твореца. И тези сефирот се разкриват в "добрите дни", т.е. всяка сефира показва своята височина, съответната степен, на което тя се намира.

Порядъкът е следния: първата степен, наричана хохма говори: "Юноша!" т.е. този, който е способен да бъде юноша от народа, тази степен показва своята височина, наречена - "красота". За нея е казано, че тя се нарича "красива за очите", както е написано, "очите на общината" - трябва да се подразбира мъдреците на общината. Поради това нивото "хохма" се нарича "красавица" и за това беше казано по-горе, че "жената е създадена за красота ..."

С други думи, желанието да се получава е било създадено от Твореца, за да даде наслаждение на своите творения, за да могат да получат всичкото добро, което той иска да им даде, т.е. "светлината хохма". Поради това "жена" се нарича желанието, за получаване на светлината хохма.

"Знатните, сред тях - какво са казвали?". Знатни се наричат тези, които имат важни корени. Например, казват, че „той е внук на велик човек", т.е. че неговия корен е много важен.

Сфера бина, наречена втора степен, също показва своята висота, своя стремеж да стане подобна по свойствата си на свойствата на Твореца, да постигне сливане с корените си, т.е. с Твореца, който наричаме „кетер“. От тук е видно, че бина се е сляла със своя корен, а това означава "знатност на семейството". Това означава, че синовете, родени от нея ще бъдат със същата природа, както и нейното подобие с корена. За това е написано "знатните сред тях, какво са казвали? - Обърнете погледите си на семейството, защото жената е създадена за синове". Това означава, че "жена" (така се нарича желанието да се получава) трябва да се опита да ражда синове и тези синове да бъдат "важни". За това е казано - "обърни погледа си към семейството" т.е. на знатността. Бина показва своята висота, което означава, че тя е достигнала до сливане със своя корен, което означава подобие на свойствата. А коренът на бина е кетер или желанието да се дава наслаждение.

С други думи, ние можем да кажем, че нейната издигнатост се определя от това, че тя може да предава качеството отдаване на синовете, които е родила..

"Богатите сред тях, какво са казвали? Обърнали погледа си към тези, които имат много богатства". Третата степен зейр анпин се нарича "богата" защото в нея има светлина хасадим. Тя се нарича богата, защото е щастлива, с това което има и не желае светлината хохма. Но въпреки това, тя има малко светлина хохма, но основно тя желае е светлината хасадим и с това си желание е подобна на бина, която е източник на светлината хасадим и произхожда от своя корен в кетер. Но за разлика от бина, зейр анпин има в себе си малко светлина хохма. За това е казано в книгата Зоар (Ки Тиса, 4): "Богатият не добавя..." - това се казва за централната фигура, т.е. зейр анпин, за да не добави към "йуд", защото иска светлината хасадим и не се нуждае от светлина хохма и за това се нарича "богат". За да не прибави към "йуд"..." - което означава, че е приел светлината хасадим с малко количество от светлината хохма..

За това е казано - "богатите сред тях ". Това означава, че третата степен зейр анпин се нарича "светлина хасадим с малко светене от светлината хохма". И затова зейр анпин се нарича "богата" т.е. тази сефира, която се намира в малхут, разкрива висотата на своята степен. И за това е казано: "обърнете погледа си към богатите".

Накрая, "бедните сред тях…” - т.е. самата същност на малхут наричана малхут деМалхут, на която е било направено съкращението и за това е била наречена "нисша и бедна", както е казано в Зоар, т.е. в нея самата няма нищо и всичко, което тя получава е от нейния мъж".

Известно е, че ние трябва да приемем върху себе си властта на небето, да приемем вярата над знанието и това се нарича вяра - вярата в Твореца, въпреки всички жалби и претенции на тялото ни. Следователно, трябва да кажем "очите ни да не виждат и ушите ни да не чуват" и да предприемем всичко поставяйки вярата над знанието и причината. И, още повече, това трябва да се получи като пожертване, както е казано: "Авраам повярвал в Твореца и това му се зачело за пожертване".

Причината е в това, че като се дава пожертване на бедния, не се иска нищо в замяна, тъй като бедният няма нищо, което да даде, така трябва да приемем властта на Твореца върху себе си, без да искаме в замяна нищо, а желаейки само да отдаваме на Твореца. Като че ли Творецът няма нищо, което да бъде върнато обратно на човек за неговите усилия в работата му за Него. Пита се: защо вярата е длъжна да върви именно по този път?

Защото на желанието да се получава е била наложена забрана, за да се освободи място за прилагане на усилия и с тяхна помощ да се стигне до подобието на свойствата на Твореца, наричано "сливане". И именно в това анулиране на желанието да се получава за себе си, след това се получават алтруистичните желания, за да може човек да изпълнява всички своите действия само заради Твореца. И точно в тези желания, след това човек получава всички добрини и наслаждения, които е замислил Творецът, да даде на своите творения.

Но когато тези творения, създадени с желанието да получават за себе си, говорят, че са длъжни да правят всичко поставяйки, вярата над знанието, но тези действия не се считат за важни в техните очи, защото човек, който притежава знание няма да извършва действия, с които неговия разум не е съгласен.

По подобен начин обяснява и рав Йеуда Ашлаг казаното в Тора (Шимот, 5): "И Творецът му казал, какво имаш в ръката си? Той му отговорил - тояга. А Творецът му казал: хвърли я на земята и тя ще се превърне в змия. И паднал Моше пред него...“ И обясняваше, рав Йеуда Ашлаг, че ръцете на Моше се наричат "вяра" и това също е определено за неважно, без значение, защото човек винаги се стреми към знанието, а когато той вижда, че с неговия разум не може да постигне това, което той иска, тогава той разбира, че няма никаква възможност да постигне това. Той смята, че вече е приложил достатъчно много усилия и действията му са били единствено в Името на Небесата, а сега не може дори да се помръдне от мястото си "дори в най-малка мярка". Поради това, че тялото му казва да се отстрани от тази цел и дори да не смее да си помисли, че някога ще бъде в състояние да постигне тази цел. Тогава Творецът му казва: "Хвърли я на земята ...", т.е. направи така пред народа на Исраел, който иска нека да "знае", тъй като Фараона и Египет, са качествата, които са в сърцето на човек.

"Ще се превърне в змия..." - означава, че веднага след, като оставят вярата, веднага попадат в нечистите желания - егоизма. И само ако поставиш вярата над знанието, можеш да бъдеш удостоен, да се усъвършенстваш. От казаното излиза, че главният момент в работата на човек е когато няма никаква подкрепа от неговия разум и като последица от това, човек, не вижда никаква изгода за себе си. И тогава той губи сила и желание да прави каквото и да било и става като парче дърво, без никакви сили и желания.

И едва тогава човек може да види - върви ли той по истинския път, поставил ли е вярата над знанието. За да може да отговори на тялото си което има "справедливи и разумни" претенции и жалби, като казва: "Не е ли достойно да видиш, че на практика ти нямаш никаква възможност да се движиш по пътя, който си избрал. Кажи ми - колко още факти не ти достигат, за да ме послушаш най-после. Вдигни ръцете си високо и провъзгласи най-накрая: "Ето аз вече пристигнах до своята крайната цел, и не си струва да се трудя за Твореца, тъй като това не е за мен. А за кого е - аз не знам".

Мъдреците са казали друго: "Всеки е длъжен да каже на себе си - светът е създаден за мен" (Санедрин, 37), но какво да направя, ако виждам цялата тази действителност и не съм в състояние да извършвам действия в името на Твореца? И тогава такова неверие се нарича работа, която няма значение.

Изхождайки от казаното по-горе нека сега да обясним какво са казали "бедните девойки”: "Вземете нас в Името на Небесата и ни увенчайте със златни украшения...". И това е четвъртата степен на малхут наречена "нисша и бедна". Тази работа изглежда грозна в очите на човек, тъй като в нея не се вижда "красотата", която съществува в духовното, "знатното", което съществува в духовното и "богатството", а тук има само такива неща, които разума на човек, не може да понесе. Това прилича на грозно нещо, от което човек се старае да се отдалечи, както е казано: "Отдалечи се от грозното и подобното му..." (Хулин, 44).

Какво могат да кажат тези момичета на младия мъж от народа на Исраел, освен "вземете нас в Името на Небесата." Това означава, че те не могат да обещаят никаква изгода, но ако тези юноши искат да бъдат "момчета от народа", то са длъжни да ги вземат в Името на Небесата. Т.е. ако са съгласни с тези условия, то може да ги вземат, иначе няма, за какво да се говори. Но дори и това не им е достатъчно, тъй като те искат юношите "да ги увенчаят със златни украшения".

Раши обяснява, че след сватбата трябва да им осигурят красиви дрехи и украшения.

Рав Йеуда Ашлаг казва по този повод, че въпреки, че човек вече се е съгласил да вземе това момиче, в Името на Небесата, въпреки, че тя е грозна, да не обръща внимание на това, т.е. приема я такава каквато е в действителност, тя обаче ще изисква от него той да и даде "светлината на Тора", т.е. да се постарае да усети вкуса на Тора и заповедите, иначе тя не би се съгласила, тъй като "ако не знаеш какво иска от теб твоя Господар, то как би могъл да Му служиш?".

И за това и е казано, "и ни увенчайте със златни украшения", т.е. трябва да поставите вярата над знанието и след това да притеглите към нея "светлината на Тора."

В казаното виждаме две противоположности: от една страна вярата трябва да бъде над знанието, без никакво основание, а от друга страна трябва да почувствате "вкуса на Тора и заповедите".

За това е казал рав Йеуда Ашлаг, привеждайки благословение: "... Който го е създал с множество отвори и кухини ... и ако се отвори някоя от тях или се затвори една от тях, тогава би било невъзможно да съществува и да стои пред Теб ...". И обяснява, че "затворено" - това се отнася до вярата, която трябва да бъде скрита. И това следва от казаното "ако се разкрие"- т.е. необходимо е вярата да е скрита.

А, ако се "затвори" - тогава се говори за "вкуса на Тора и заповедите", т.е. вярата, трябва да остане над знанието, а вкусът на Тора и заповеди да бъдат разкрити.

Коментара (0)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар