Този материал е част от книгата "Маската на вселената" от рав Акива Татц, която може да прочетете тук

По думите на Рамбам този, който в своята представа поставя на Твореца телесна обвивка, се лишава от своята част в Света на Бъдещето. Под телесна обвивка се подразбира всяка концепция от рода: физическо тяло, както при човек, отделен елемент от тялото, абстрактно изображение или даже проста схема. Ние сме длъжни да вярваме, че Всевишният се намира зад пределите на материалното възприятие, че Той е съвършено трансцедентален и абсолютно безтелесен. Той няма тяло, нито органи, нито други осезаеми признаци.

Но проблемът е, че в Тора често се говори за Б-г като се използват физически категории. Ние срещаме такива изрази, като “ръката на Б-г”, “очите на Б-г”, “пръстът Б-жий”. На всеки са известни фразите от типа – “Със силна ръка и прострято рамо”. „Очите на Б-г … към нея (Страната на Исраел)”. Ако ни е забранено да си представяме Твореца в телесно или в какъвто и да било друг конкретен облик, то защо това го прави Тора? Ние знаем, че Б-г се подчинява на Своите собствени правила, че Той съблюдава заповедите на Тора, но защо Той игнорира тази забрана? Защо и главното е по какъв начин ние сме длъжни да установяваме контакт с Б-г без да ползваме никакви изображения, ако самата Тора го описва със зрими черти?

На пръв поглед ни се струва, че Тора ни говори на човешки език, защото ние не можем да разберем друга система за изразяване на мислите, ние възприемаме само тези неща и явления, които се явяват част от обкръжаващия ни свят. Ние живеем в ограничен диференциран свят, нас ни обкръжават живи същества с ръце, крака и очи и затова Тора използва тези обичайни за нас образи и названия. Как би могла тя да говори с нас и да бъде разбираема за нас простосмъртните? Не, ние разбираме, че това е метафора, зад тези антропоморфизми се крие нещо по-голямо. Ползвайки простата лексика, Тора облича в плът безкрайното множество от своите дълбоки смислови пластове. Това е само средство за по-дълбоко разкриване на значението. Доколкото абстракцията може да се предаде само с конкретни средства, Тора съзнателно използва тази позната ни конкретна терминология.

Такова е общоприетото мнение за езика на Тора. Обаче, по-тънкият анализ ни показва, че това не е вярно. Ако се приеме за основа мнението на Рамбам, че Тора използва обичайните за хората изрази като аналогия (“машал”), на нас ни предстои да отговорим на два трудни въпроса. Първо как е възможно Тора да употребява думи, които строго казано не са верни? Та нали знаем, че Тора е абсолютно истинска във всяка нейна буква, във всеки неин нюанс. Тора е получена от нас от Самия Творец, което означава, че даже външните смислови пластове трябва да бъдат пределно точни и внимателно проверени. Аналогиите и метафорите са полезни неща, но те изкривяват истината. За нас е разбираемо, че Тора се стреми да разтълкува нещо много дълбоко и абстрактно с помощта на толкова прост образ, както да кажем, “ръката на Г-спод”, но може ли тя да говори за “ръка”, ако липсва и най-елементарно, буквално значение на тази дума? Казано по друг начин, ако Б-г няма ръце, но Тора говори за ръка, тъй като ние не можем да излезем от обичайните си ограничения, които по своята същност са концепции, то това означава, че тя допуска неточност, в известен смисъл лъже, нима това не е така? Допустима ли е такава лъжа само заради това, че ние не сме в състояние да възприемем истината? Разбира се, че е недопустима!

И второ, приписването на Б-г на физически свойства не само е лъжа, но и напълно забранено! Тора не разрешава да си представяме Твореца във вид на Същество, което притежава човешки или физически свойства. Но защо самата тя постъпва така? Та нали от нас се изисква да се обръщаме към Б-г, като към абстрактна Същност, без да и придаваме във въображението и мислите си никакви ограничени земните форми, но защо самата Тора използва тези форми? Отново подчертавам, че ограничеността на нашите възприятия не може да служи за оправдание: Тора е длъжна да не използва тези средства, които самата тя забранява.

* * *

Намираме решението в източниците, които разглеждат този комплекс от проблеми. Приемайки го, ще отбележим, че по мнението на други, по-авторитетни източници, не е достатъчно да се даде само изчерпателен отговор на нашия въпрос. Съгласно това мнение, когато Тора споменава качествата на Всевишния – Неговата ръка, Неговите очи – тя подразбира така наречения “анагот”, поведението на Б-г в материалния свят и неговите конкретни действия в него. В този смисъл ръката на Б-г, означава Неговите действия, постъпки във физическата сфера, очите на Б-г се употребява в това значение, че Той вижда това, което става в света и т.н.

Такъв поглед върху предмета на нашето изучаване ни се струва правилен, обаче други източници, които анализират по-дълбоко Тора, отбелязват, че той не позволява да се реши проблема до край. Та нали под израза “ръката на Б-г” се подразбира “анага”, образ на поведение във физическия свят и поради това трябва да става дума само за този свят. Обаче в Тора се говори, че Б-г има винаги ръка: не само при действията, които могат да се възприемат от хората, но и извън сферата на нашето възприятие и битие. Ръката действа и в Неговите вътрешни измерения, в тази неизразима висша духовност, на която оказва Същностното Име на Твореца.

Казано по друг начин, ако Тора говори за ръката на Б-г, това трябва да означава, че Той действително има ръка в най-буквалния смисъл на тази думата. Поради това ние не можем да твърдим, че споменавайки качествата на Всевишния, Тора говори само за Неговото проявление в нашия свят. Целта на Тора е ясна: ако тя твърди, че тези специфични особености на Б-жествената същност се съхраняват даже зад пределите на материалния свят, това означава, че е така.

* * *

Сега да погледнем по-дълбоко, за да получим още по-точен отговор на поставените въпроси и тогава ще бъдем принудени кардинално да изменим нашата представа за реалността.

Може ли Б-г да има истинска ръка? Та нали ръката това е нещо конкретно, физическо, нейното наличие противоречи на безкрайното Единство на Твореца. По-скоро, Б-жествената ръка представлява по себе си някаква аналогия, “машал”.

И така, да разкрием главната тайна. Б-жията ръка - тя е истинската, а човешката ръка е “машал”! Говорейки за Б-жествената ръка, Тора има предвид нещо реално в дълбокия смисъл на тази дума, нещо безкрайно и непротиворечащо на абсолютното Единство на Твореца. Да, в Тора всеки нюанс е абсолютно истински: Б-г действително има ръка, но самото понятие за тази “ръка” се намира зад границите на нашето възприятие на степента, на която и всяко Б-жественото качество, описано в Тора, както и самото понятие Б-г.

Разбира се, това означава, че ние не можем даже да се приближим до разбирането на Б-жествените качества, споменати в Тора. Тъй като всички те са реални и съществени и се намират в сферата на Единството, в което няма отделни части, тяхното съществуване не противоречи на концепцията за Единството на Твореца. Нито един човек не може, даже приблизително да си представи това, което се смята за специфично и частно и въпреки това да влиза в противоречие с основополагащите принципи на еврейската вяра, в основата на която лежи идеята за Единството.

Сега можем да кажем, че Б-г има ръка, но ние не сме в състояние да разберем, какво означава това. И тук настъпва главният момент: ние сме създадени с ръце именно затова, да имаме възможност да разберем тази концепция! Ние сме създадени с тяло, което има различни органи и обладава различни свойства, с едната главна цел: да имаме, макар и далечна представа за тези неща в тяхната първоначална форма. Ние сме “машал”! Б-г иска ние да се стремим, да Го разберем. Такава е една от главните цели на изучаването на Тора: да се приближим до разбирането – разбира се, на нашето ограничено ниво за Б-жествената Същност и затова са ни дадени инструменти за осезание, без които поставената задача би била просто неизпълнима.

* * *

Става дума не само за човешкото тяло. Целият свят представлява по себе си копие на висшата реалност. Всеки детайл на мирозданието ни съобщава нещо важно за своя източник в духовния свят, всеки елемент от вселената е точно копие на същия този елемент съществуващ “от другата страна”. Идеята е напълно логична: та нали на нас ни е заповядано, да изучаваме и разберем духовната реалност, но ако нямаме достъп, ключ до това знание, то какъв е смисълът на такава заповед? И така пътят към истината е открит: на нас ни се предлага да погледнем в такива дълбочини, в които не може да се вижда с човешки очи, а средството за това постижение, става точното и внимателно изучаване на това, което е достъпно за нашия поглед.

Подобно на това, както човек следи лицето и поведението на своя другар, стремейки се да разбере, какво става в неговата душа, точно така ние изучаваме структурата и динамиката на физическия свят, за да разберем неговите източници. Няма друг път, иначе не сме в състояние да разберем същността на човека, какво е неговата душа. Ние нямаме орган, който би ни позволил да проникнем в душата. За нас остава само внимателно да наблюдаваме жестовете, мимиките на човек, опитвайки се по тях да разкрием неговия вътрешен свят. Лекото движение на тялото, краткия изблик на емоция, едва доловимата усмивка или жест, едва различимото напрежение или отпускане в позата, всеки такъв детайл носи в себе си маса сведения за човек.

Така се осъществяват практически всички контакти между хората. Самият говор не е нищо друго освен звукови вълни, които се явяват резултат от физическите движения на езика и устните, като предизвиква физически реакции в ушите на слушателя. Нима не е чудно, че ние сме способни да изразяваме сложни и дълбоки мисли във физическа форма, извличайки ги от тяхната естествена среда – човешкия мозък? Но иначе не може да бъде. Та нали, за да получим достъп до мислите и вътрешния свят на другия човек са необходими конкретни физически “инструменти”.

При общуването с хората този преход от външното към вътрешното се реализира без всякакви усилия. При тесен контакт с друг човек, обикновено не забелязваме неговата телесна “преграда”, вътрешната същност се възприема, като че ли по пряк канал. Естествената способност на хората посредством движението на тялото, изражението на лицето, зрението и слуха , за да погледнат в душата на човек, е велик дар на Твореца, който ни учи, че такова възприятие е напълно постижимо. Задачата се състои в това, да се използва по този начин целия обкръжаващ ни свят. Затова е необходимо да се задействат всички аспекти на физическия свят, да се изучават и да се правят опити да се извлече от тях истината за Всевишния.

Такъв поглед на света ни възвишава и окрилява: всеки негов предмет, всяко явление носи в себе си Б-жественото значение, аналогия (машал), позволяващо ни да разберем Твореца и да се приближим до Него. Той като че ли Се облича в телесна обвивка, която представлява по себе си вселената и ни моли внимателно да изучаваме това “тяло”. Всяко движение, всяко изменение в това космическо тяло заключва в себе си важен урок, който ни позволява да научаваме нещо ново за Него.

Неговата вътрешна същност е непостижима за нас. Ние пребиваваме във физическата реалност и поради това не сме в състояние да постигаме трансцеденталните явления непосредствено, точно така, както не можем да получим пряк достъп до душата на човека. Но ние установяваме контакт с човешката душа, чрез нейната външна обвивка, т.е. физическото тяло. Този принцип може да се използва и при постигането на Б-г: ние се опитваме да открием за себе си Б-жествената основа на мирозданието с помощта на външни средства, чрез Неговото “тяло”, което се нарича материален свят.

Нека да поясним тази аналогия с помощта на друга аналогия. Да допуснем, че вие гледате филм. На екрана се мяркат лица, силуети: това не е нищо друго освен двумерна проекция на света, която създава изображение на плоскост. Действието във филма ви увлича, вие даже може да забравите за момент, че пред вас е само изкуствена картина. На практика това е само условно изображение на хора и места записани на лентата за следващите прожекции на киноекрана. Обаче най-главното е, че са точни копия на оригинала.

Кинообразите са съвършено илюзорни в сравнение с техния източник, но този който внимателно гледа тази прожекция на екрана, обезателно ще разпознае след това изобразените във филма хора и природни картини, ако ги види в действителност.

Аналогията е ясна: изследвайки дълбоко този свят, ние изучаваме разположения далеч от нас Източник, Който е недостъпен за нашето пряко възприятие. На всеки човек му предстои неизбежен преход от този в друг свят и тогава тези от нас, които са били наблюдателни и търсещи, леко ще разберат всеки детайл от истинската реалност. Те ще разберат, че този свят въпреки красотата си, външната си истинност на практика е само “машал”, аналогия на Б-жествения Оригинал.

Всяко явление в нашия живот съдържа в себе си повече уроци, от колкото ни се струва на пръв поглед. Всяко явление не е нищо друго освен ограничение в пространството и времето - отпечатък на някаква безкрайна идея. Човешкото съзнание е затворено във физически рамки и затова тълкува много повърхностно дълбоките по своята същност явления, нашата задача е да възстановим връзката на това повърхностно възприятие с неговия дълбок източник.

Всеки от нас може да постигне основите на мирозданието и с това сам да развие в себе си дълбока вяра – “емуна”, ако оцени целия свой личен опит в светлината на току що казаната идея. На практика защо се смеем? Защо плачем? Защо охотно тръгваме на път, но в момента, в който се окажем далеч от дома си, започваме да мечтаем по-скоро да се върнем? Всеки детайл от човешкото поведение, всяка реакция ни открива някаква страна на душата (“нешама”), оголва нейния източник, който в отговор на това ни дарява с безкрайно изобилие на духовно постижение. Не можем да разгледаме всички тънкости на този феномен, но за нагледност ще приведем само един-два конкретни примера

Защо тъгуваме за дома си? Всички знаят: че когато човек се намира далеч от родните места, особено от къщата, където той е израснал, то тя неудържимо го тегли към себе си. Когато живееш дълго на някакво място, то започва да ти се струва удивително красиво, даже ако на практика, то не е толкова красиво. Казано е: "хен маком ал йошвав" – “Мястото е красиво за тези, които живеят в него”. Но ако всички наши усещания представляват по себе си физически копия на висши преживявания, то тогава, какво означава носталгията? Нашата душа “нешама” е дошла от висшия свят - там се е намирал нейния дом, нейното родно място, където тя се е наслаждавала на недостижима близост със своя Творец. Тя е изпратена в този свят, който е безкрайно далеч от нейната “родина”, за да пребивава в тялото на смъртен човек. Но душата никога не забравя своя дом: тя безкрайно тъгува по него и мечтае да се върне. Това става на подсъзнателно ниво, “нешама” тъгува по своята истинска духовна обител, а ние възприемаме това, като носталгия, като копнеж по земния дом. В това няма нищо удивително, защото от тук, от този свят не се виждат източници: “нешама” ги е загубила, а разумът не е способен да ги разпознае. Поради това нашето съзнание по своему тълкува носталгията, на него му се струва, че това е едно от характерните свойства на човешката психика, много добре познато на всеки от нас.

Когато се намираме в къщи, ни се иска да пътешестваме. Въпреки любовта си към своите източници, “нешама” постоянно се стреми към материалния свят, далеч от своя дом. На нея и се иска да се наслади на красотата на тоя свят да придобие неговите богатства – безценните съкровища: изпълняването на заповедите и личното усъвършенстване. (Самия стремеж към тези “богатства” не е нищо друго освен осъзнаване на тяхната ценност за нашата душа.) Външната, осъзната проявата на този дълбок стремеж е добре известния на всички “лов за смяна на мястото”.

От тези позиции трябва да се разглежда всяка страна на човешкото поведение и емоции. Нито един детайл на нашето душевно състояние и обкръжаващия ни свят не е случаен и безпричинен. Защото светът е проекция на висшата реалност и всеки негов детайл отразява същия този детайл извън материалната сфера.

Всичко това ни е дадено във вид на ключ за разкриване на източниците – нашите собствени и на цялото мироздание.

И така целият наш земен опит представлява по себе си отражение на висшата реалност и неговата цел е да ни разкрие тази реалност. Но тогава възниква още един труден въпрос: ако целият наш живот е илюзорен на фона на неговия истински източник във висшите светове, то тогава, какво е сънят? Какво можем да използваме от съновиденията си за реалността? Ако целият наш живот на земята е относително илюзорен, защо Б-г ни е надарил със способността да виждаме сънища, илюзорни видения? Защо той е заложил илюзия в илюзията? Нека да разберем: виждайки в съня, ние не разбираме, че това е истинско видение, че ние само бълнуваме, сънят ни се струва съвсем реален. Понякога той ни доставят безкрайно удоволствие, а понякога ни ранява тежко. Самата острота на тези преживявания се обясняват с факта, че сънищата ни се струват реални и истински. Събуждайки се в леглото посред нощ, ние изтриваме студената пот по челото си и облекчено поемаме дъх: слава Б-гу, преживените вълнения и страх само са ни се присънили. Но за какво са ни нужни такива изкуствени преживявания, които ни се струват наистина много реални?

Отговорът е прост и поучителен. Представете си човек, несведущ във високите философски материи. Съобщават му, че съществуват два свята – нисш и висш. Запомни, - убеждават го, този свят е само илюзия в сравнение със Света на Бъдещето. На теб той ти се струва истински, но не бъди глупак: в един прекрасен ден ти ще го напуснеш и ще попаднеш в съвършено друго измерение. Там ще ти стане ясно, че всичко видяно и преживяно през живота ти е било само жалко отражение на тази реалност, която ти се открива от другата страна. Истинският живот те чака само там, в сравнение с него всичко, което ти си знаел преди е нищожно и празно”.

Този човек може да възрази с пълно право: “Каква абсурдна идея! Аз не мога да я приема. За мен е естествено да гледам на света със собствените си очи. Защо аз трябва да вярвам, че моето разбиране за реалността е само илюзия? Това, което вие ми казахте, се намира зад границите на моето възприятие и жизнения ми опит. Аз отхвърлям такива фантастични и с нищо не потвърдени хипотези!”

Такава позиция трудно може да се опровергае. Вие не можете да убедите човека да се откаже от собствените си възприятия за обкръжаващия го свят, с който той поддържа тесен контакт. Ако всичките му сетивни органи го убеждават в правилността на виждания свят, той за нищо на света няма да промени своето мнение.

Той може да бъде убеден само… с помощта на съновиденията. Заспивайки, ние като че ли се пренасяме от едно съвършено реално и обикновено състояние в друго “измерение”, където ежедневната реалност се превръща в илюзия. Преживявайки няколко ярки сънища, човек е принуден да реши за себе си нелекия въпрос: да допуснем, че вие сте видели страшен сън, събудили сте се в полунощ и сте седнали в кревата си без да имате сили, да спрете треперенето си и изтривате студената пот от челото си. Вие изпитвате огромно облекчение, вие сте радостни да осъзнаете, че това е само един кошмарен сън и вие сте се събудили от него. Но вие сигурни ли сте в това? Вие точно ли знаете, че сте се върнали от илюзорното състояние в реалния свят? От къде знаете, че сте се събудили? Само заради това, че вие ясно усещате пробуждането? В съня Ви, на Вас също ви се е струвало, че сте буден!

Всеки, комуто се е случвало да види ярки, запомнящи се сънища е чувствал с цялото си същество, че битието, което ние наричаме живот в този свят, не притежава, безпределна обективност, че тя изобщо не е гарантирана. Един кратък сън може завинаги да лиши човек от струваща му се естествена увереност в това, че неговия жизнен опит е абсолютно достоверен и че неговите усещания и възприятия – са единствената съществуваща в света реалност. Сънищата учат човек на по-смирено отношение към живота, те ни помагат да вярваме в другата реалност. Съновиденията не съществуват случайно в този свят, те ни откриват важната истина, че в живота има нещо повече от обкръжаващите ни предмети и явления. Всеки, който е сънувал не може категорично да отрича това.

Следователно, даже сънищата, тези илюзорни преживявания ни учат да виждаме реалността. Сънищата не нарушават общото правило: целият наш жизнен опит ни дава възможност да укрепваме вярата си.

Рав Акива Татц е и доктор по медицина. Израства в град Йоханесбург, Южна Африка. Той изнася лекции по въпросите на еврейската философия и медицинската етика в различни страни.

Публикува се с разрешение на сайта: http://www.toldot.ru

Коментара (0)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар