След като станете и се умиете, но преди закуска се произнася главната и най-първа от известните библейски молитви – „Шима Исраел” (Слушай Исраел*) – Дварим 6:4-9; Дварим 11:3-21; Бемидбар 15:37-41 (виж по-долу за автентичното звучено не молитвата изпълнено от равин Тилсен).

За необходимостта за синовете на Ноах да произнасят молитвата два пъти на ден – след събуждане и преди сън – пише рабейну Хида (в съкратен вариант даден по-долу, бел. на бълг. ред.). Тази молитва е символ на вярата в Единния Творец и безусловно приемане върху себе си на Неговатга власт. „Шима Исраел” е съставена от части на три глави, взети от Тора. Първата глава (Дварим 6:4-9) започва с възгласа „Шима Исраел, А-донай Е-локейну, А-донай Ехад” (Слушай Исраел: Г-спод е нашия Б-г, Б-г е Един”. Тук се говори за любов към Всевишния и за пълното приемане върху себе си на Неговата абсолютна власт, та ние по същността си сме създадени именно затова, за да посветим живота си  за изпълнението на Неговата воля. Тук се упоменава необходимостта за възпитаването на децата в духа на истинската вяра.

Втората глава на Дварим открива тези благословения, с които се удостоява човек, живеещ в съответствие с волята на Всевишния и тези страдания и мъка, които стават наказания, изпратени поради пренебрежението и. Освен това, тук още един път се упоменава необходимостта от възпитанието на децата в духа на истинската вяра.

И така четейки „Шима Исраел” два пъти на ден, сутрин и вечер ние приемаме върху себе си властта на Ашем и мислим за величието на Всевишния и затова, че Той е: Твореца на вселената, Мъдрия, Добрия, Милостивия и Милосърдния. Това предизвиква у нас чувство на смирение и води до мисълта от необходимостта да се обича и да се боим от Него.

Библейските думи, означаващи такова подчинение на Б-г звучат: кабалат ол малхут аШамаим / приемане върху себе си на игото на Небесното Царство/. Въобще иго или ярем – това са вещи, слагани на животното, за да може то по-успешно да бъде направлявано в правилната посока. Ярем се слага на животното, не за да му се прекърши гърба от тежкия товар, а обратно, това се прави с цел по най-добър начин да се използва животното за тази цел, за която е създадено.

Всевишният никога не ни дава натоварвания повече от тези, които сме в състояние да понесем. И това въобще не е „товар” – трябва да имаме просто достатъчно ум, за да разберем каква голяма изгода получаваме от приемането на това иго. Най-нещастният човек на земята е този, който не знае посоката, какво трябва да прави и къде да върви. На нас в някаква степен ни е провървяло. Всевишният е дал на цялото човечество седемте заповеди, задължителни за изпълнение от всички народи на света – това са чудесни закони и правила за живот, които учат само на доброта и мъдрост. Те облагородяват характера ни, когато ги изпълняваме регулярно в ежедневния живот, тъй като тогава да се прави добро и да се живее правилен живот става наша привичка, наша втора натура.

Законите за прочитане на „Шима Исраел”

„Шима Исраел” се чете два пъти на ден ежедневно – сутрин след събуждане (следва да се стане, човек да се измие и преди закуска) и преди лягане (непосредствено преди да се облече пижамата и да се легне за сън, може и като сме в постелята).

„Шима Исраел” може да се чете и седейки, и стоейки и дори ходейки, обаче за произнасянето на първата фраза: „Шима Исраел, А-донай Е-лоену, А-донай Ехад” (Слушай Исраел: Г-спод е Нашия Б-г, Г-спод Един” (Дварим 6:4) следва да се спре. Може да се чете „Шима Исраел” и лежейки, но на хълбок.

Произнасяйки думите: „Шима Исраел, А-донай Е-лоену, А-донай Ехад” (Дварим 6:4) се закриват очите, а веждите се прикриват с дланта на дясната ръка – за да се отречем напълно от обкръжаващото и да се съсредоточим върху съдържанието на произнасяното, давайки си отчет за смисъла на всяка дума. Преди произнасянето на тази първа фраза следва да помислим, че с това ще бъде извършено пълно „кабалат ол малхут аШамаим” (приемане върху себе си на игото на Небесното Царство). Т.е. човек сякаш коронова Всевишния, обявява го за Единствен Цар над целия свят и над себе си и напълно приема върху себе си властта на Твореца на вселената. Следва да бъдем особено съсредоточени, когато произнасяме последната дума „Ехад” (Един). Тази дума се състои от три букви: אחד . Произнасяйки първата буква א (алеф), която е първата буква в библейската азбука и чието числово значение (гематрия) е 1 – следва да помислим затова, че Творецът е Един. Произнасайки втората буква ח (хет), която се явява осмата буква от иврит и чиято гематрия е 8 – следва да помислим за това, че властта на Всевишния се разпространява на осем сфирот – седем небеса и земята. И накрая произнасяйки последната буква  ד (далет), чиято гематрия е 4 – следва да помислим, че властта Му се разпространява по четирите посоки на света и Той не е ограничен от пространство и време. Произнасянето на тази последна буква, мислено сякаш се удължава, разтегля, за да има време да се съсредоточим върху гореизложените аспекти.

По-нататък се откриват очите и гледайки библейския текст се произнасят без глас, само с шептейки с устните: „Барух Шем Кивод Малхуто леОлам Ваед” (Да бъде благословено славното име на царството Негово во веки веков”). Тази фраза не е взета от Тора, а произнасянето и е установено от кабала – мъдростта обясняваща тайните на мирозданието. Произнасяйки я, следва да съсредоточим мислите си, че Творецът е Властелин на цялата вселена и че Той е Царят – властта, на който се разпространява върху всичко съществуващо. Тези думи винаги се произнасят шепнешком, защото съгласно Кабала, тях ги произнасят ангелите, стоящи пред престола на славата на Всевишния. Те са абсолютно чисти, безгрешни и злото начало не е властно над тях (ангелите), което не е така по отношение на човек от плът и кръв.

По-нататък се преминава към последователното четене на всяка от трите глави, съставляващи молитвата „Шима Исраел” – Дварим 6:5 – 9; Дварим 11:13 – 21; Бамидбар 15:37 – 41. Четейки ги е много важно правилно да се произнася всяка дума и да се съблюдават всички препинателни знаци. Между двете гореописани фрази от молитвата и първия раздел от молитвата, а също и между втория и третия раздел следва да спираме и да се замисляме върху съдържанието и. По време на първата пауза – за приемането върху себе си на задължението напълно да се подчиним на върховната власт на Твореца, а по време на втората пауза – за приемането върху себе си задължението да съблюдаваме всичките Му повели и забрани, т.е. седемте заповеди, задължителни за цялото човечество, а по време на третата – съществуването на награда и наказание свише за изпълнението и неподчинението на Неговате воля съответно.

Аудио: част 1: Дварим 6:5 , част2: Дварим 11:13 – 21, Бамидбар 15:37 – 41 звуковите фаилове (mp3) са предоставени  с разрешението на равин Джон Джей Тилсен от сайта беки.орг

В текста на „Шима Исраел”, взаймстван от Тора има 245 думи. Съгласно древна традиция е прието към тях да се добавят още три думи и по този начин общия брой думи става равен на броя на частите на човешкия организъм – 248 (248 е броят на повелителните Заповеди, бел. на бълг. ред.). Затова приключвайки да чете „Шима Исраел”, молещият се повтаря последните три думи „Ани А-донай Е-локейем” (Аз Г-спод, Б-г ваш) – (Бамидбар 15:41) два пъти. Веднага след това се произнася думата „Емет” (истина). В резултат последните думи на „Шима Исраел” образуват фразата: „Ани А-донай Е-локейем Емет” (Аз Г-спод, Б-г ваш – истина), което напомня думите от книгата на пророка Ирмеяу (Ирмеяу 10:10): „Аз Г-спод – Б-г на истината”.

Коментара (3)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар