|
Този материал е част от книгата "Маската на вселената" от рав Акива Татц, която може да прочетете тук   Тора и нашият свят съвсем точно съответстват един на друг. Тора – това е духовното ядро, а светът е нейното физическо въплъщение. Тази връзка е добре известна, но тя има някои особености, които често не се забелязват или неправилно се тълкуват. Да разгледаме взаимоотношенията между Тора и външния свят - при по-дълбоко изучаване ще открием истинско чудо.
Характерът на връзката между Тора и физическият свят е изразена в простата формула: Тора е причината, а светът е резултата. Но само да се види това съответствие между всеки от детайлите на физическата вселена и Тора е недостатъчно, важно е и да се разбере, че всеки детайл от света съществува защото така е заповядала Тора. Даже и най-малките частици на тези детайли съществуват благодарение на това, че всяка от тях се съдържа в Тора. Като най-разпространена аналогия на тези взаимоотношения може да използваме обикновената копирната хартия. Тора е „източника за „копието”. Подобно на процеса, когато архитектът в началото прави чертежите, а строителят след това прави здание по тези чертежи, точно така и в началото създал Творецът Тора, а след това е сътворявал света, ползвайки Тора като чертеж: "Истакел беОрайта уБара Алма”, (Той гледал в Тора и създавал света). Но тук се налага едно важно пояснение: Тора не е просто план на света, подобен на строителните чертежи, това е нещо, което е подобно на генната структура, която сама строи организма на основата на кода заложен в гените. Няма съмнение, че генетичният код съответства на физическите свойства на организма, но би било сериозна грешка да се смята, че това съответствие носи дескриптивен характер, че гените само отразяват в закодирана форма физическата реалност. Гените нищо не разкриват и не отразяват - те са причината за това организмът да се вижда такъв, какъвто е, те са инструкцията и механизмът, които създават физическия свят. На практика самият организъм се явява отражение на гените!
 Тора по себе си представлява генетичния материал на вселената. Думите на Тора – са думи на Твореца. Но Б-г не просто е казал Своята дума в процеса на Творението (и след това я е записал в Тора), а света е създал с някакви други средства, самата Негова дума е било това средство, механизъм за Творението. Всяка дума произнесена от Б-г в процеса на Творението е приемала формата на обекта, който тя е описвала. Такъв е скрития смисъл на двойното значение на думата “давар” – “предмет” и “дума”: всеки предмет в света това е конкретизирана дума на Твореца.
Но това все още не е всичко. Тора представлява по себе си не просто “стенограма” на Творението и световната история. В “Нефеш аХаим” на рав Хаим от Воложин, се обяснява, че процесът на Творението не е завършен: той продължава, вселената непрекъснато се създава от Всевишния, във всеки момент от времето, както и в първия момент. Думата на Б-г звучи постоянно, трансформирайки се в материя и събития. И тъй като Тора – това са думите на Б-г, то тя представлява тази вечна среда, в която се реализира Творението. Тора не е история нито е инструкция, тя е космическия механизъм за формиране на реалността, генетичната система на света.  Лазeрен ускорител За яснота да разгледаме един типичен пример. Често чуваме, че в основата на закона за кашрут (разделянето на храната на разрешена и забранена) лежи грижата за здравето: някои продукти се смятат за некашерни, защото са вредни. И Тора ни забранява да ядем такава храна, защото иска да запази здравето на тези, които следват нейните заповеди. В месото на някои животни се развъждат паразити, а мидите обитават участъци от морското дъно, които са заразени с вируса на хепатита и други патогенни микроорганизми и т.н. В подобна позиция естествено има известна доза истина: да се живее по Тора действително е полезно. Едно от главните преимущества на еврейския начин на живот, негово неотменимо свойство се състои в това, че той дава на човек физическо и психическо благополучие. Но при по-внимателен анализ се разкрива принципната порочност на този възглед: този който се придържа към него смята, че физическия свят е първичен. За него обкръжаващият свят е неоспорим факт: храната може да е полезна или вредна - така е устроена вселената. И сега по силата на съществуването на този факт, Тора препарира готовата реалност: яж тази храна и не яж онази. Тук Тора се явява вторична относно нашия ограничен свят, следователно и тя има своите ограничения. Тази верига от разсъждения завършва с неизбежния извод: Тора се налага да бъде променяна! Некашерната храна е престанала да бъде вредна благодарение на съвременните изобретения и новости. Сега тя може да бъде ядена! Какво чудно има в това? Та нали цялата концепция за забраната е била построена от медицински съображения. На практика тук е ползвана обратна причинно-следствена връзка. Някои продукти са забранени по чисто духовни причини, независимо от това, очевидни ли са причините или не. Главна роля в кашрута играе духовният трансцеденталния аспект. Физическите свойства на забранената храна са такива именно, според степента на нечистата им духовна същност: мекотелите живеят в заразени места и са вредни за здравето преди всичко, защото са некашерни! Такъв е еврейският поглед върху света. За да развиеш в себе си духовно съзнание, трябва да разрушиш стереотипите на западното мислене, което ограничава възприятието на света с твърдите граници на материализма. Трансцеденталната мъдрост трябва да заеме приоритетно място. Съвременното секуларно мислене раздробява Тора на отделни фрагменти. Шабатът се разглежда като ден не за обикновен отдих, а като физически отдих, когато е забранено да се извършва само такава работа, която изисква физически усилия. Но времената се променят: това, което се е смятало за работа преди, сега изобщо не е работа и следователно забраната може да бъде пренебрегвана. В древността паленето на огън е изисквало немалко усилия и затова е било забранено. Сега е достатъчно само да мръднеш пръста си - затова светлината може да бъде включвана в шабат. Обаче истината се заключва в съвсем друго нещо. Съблюдаването на шабат се отнася към категориите на духовността; физическият отдих е нещо второстепенно. На практика Тора не забранява изобщо прилагането на физически усилия в съботния ден. В основата на забраната лежи фактът, че запалването на огъня по своята същност е творческо действие. Степента на физическо напрежение няма никакво значение. Независимо от смяната на епохите и техническите усъвършенствания запалването на огъня така и си остава творческо действие. Но светският човек възприема само физическата реалност и разглеждайки духовността през тази светогледна призма, я разбира съвсем ограничено. И така знаейки, че Тора е първична, ние сме длъжни да попитаме: “Къде е Тора?” Нима тази първична Тора, която е източника на всички начала, която ние сега обсъждаме, е скрита в пергаментния свитък и в нищо друго? Какво конкретно имаме пред вид, когато говорим за Тора, като първична енергия на вселената?  Вавилонски Талмуд Когато цар Янай решил да убие мъдреците от своето поколение, той попитал съветник: “Ако аз унищожа мъдреците, какво ще се случи с Тора?”, (Тора май тае алеа?). Последвал отговор: “Ще я сгънат и пазят в ъгъла, нека всеки, който пожелае да я изучава, да дойде и я изучава”. Удовлетворен от този отговор, Янай пристъпил към осъществяване на своя план. Но Гемара пояснява: “Това се отнася към Писмения Закон (Тора е достъпна за всеки във вид на писмен свитък). Янай е трябвало да запита по друг начин: “Какво ще стане с Устният Закон?” Устният закон не е изложен в писмени текстове. Той не може да бъде побран в нито един свитък, в нито една книга, защото той е запечатан само в съзнанието на тези, които се стремят да го опознаят и само в тяхното съзнание. (Това може да се разбере само от личен опит. С никакви обяснения не можеш да предадеш органичната динамика на постигането на истината на различните нива на съзнание, която става най-добрата награда за този, който отдава всичките си сили за изучаване на Тора.) Сега ние ще разкрием още една потресаваща истина: Ако Тора живее в умовете и душите на мъдреците, това означава, че именно там се намира първичната движеща енергия на света. От тази фундаментална идея може да се направи извода, че Тора на Всевишния е включена в умовете на мъдреците постигнали Устният Закон - “Тора шебеальпе”. Тя ни е била дадена, тя вече не е на небето и ние сме станали партньори на Б-г в правенето на Творението в най-дълбокия смисъл на това понятие. С този принцип ни запознава Гимара. В хода на дебатите по един от практическите въпроси на Алаха (законът на Тора) раби Йошуа и мнозинството от мъдреците заемат определената позиция. Раби Елиезер се придържал към друго мнение. Въпреки известното положение за приоритета на мнението на мнозинството той продължавал да устоява своето, твърдейки, че ако мнението на малцинството притежава очевидна и общоизвестна истина, то тя стои по-високо от правото на мнозинството. За това не трябва да се провежда гласуване по дадения въпрос. В потвърждение на своята правота раби Елиезар представя, трябва да кажем много убедително доказателство. “Ако моето мнение е вярно - казва той - това ще бъде потвърдено от намиращото се тук рожково дърво”. И пред очите на всички събрали се мъдреци рожковото дърво се измъкнало от земята заедно с корените си и започнало да се движи. Но мъдреците възразили: “Ние не приемаме доказателства от рожково дърво”. Раби Елиезер изобщо не е желаел да повлияе на колегите си с демонстрация на своето духовно могъщество. Той само им представил обективен аргумент в полза на своето мнение, тъй като му се наложило да опровергава мнението на мнозинството, за да докаже своята правота той можел само със средства, които не се вписват в рамките на човешката логика. Гемара продължава. Раби Елиезер казал, че неговата правота ще се потвърди от течащия от планината ручей. Водата на ручея ще се обърне обратно и ще потече към планината. Мъдреците казали: “Ние не приемаме доказателства от водни потоци”. Тогава раби Елиезер заявил, че неговото мнение се поддържа от стените на бейт аМидраша (дома за учене). От уважение към него стените започнали да се разрушават, но от уважение към раби Йошуа те престанали да се разрушават и увиснали във въздуха. Раби Елиезер направил последен опит да докаже своята правота. “Нека небето да потвърди, че аз съм прав” - казал той. И тогава се раздал Небесен глас. Представете си сцената: рожково дърво се движи по земята, ручей тече нагоре по склона на планината, мъдреците седят под висящите във въздуха стени, и като добавка над тях гърми Небесния глас. В Гимара са приведени думите, произнесени от този глас: “Галаха кмото беКол маком!” – Законът е във всички случаи, както казва раби Елиезер! Настъпилата тишина е била прекъсната от раби Йошуа. Той станал и заявил: “Ло баШамаим хи”, (Тя (Тора) не е на небесата). Въпреки указанието Свише мъдреците пренебрегват мнението на раби Елиезер, провеждат гласуване и алаха била утвърдена в съответствие с мнението на болшинството: та нали Тора не е на небесата, тя е получена от нас изцяло. След това Гимара казва нещо още по-удивително, което трудно може да си въобразим. Един от мъдреците видял Елияу аНави, пророк Елиау. Възползвайки се от възможността, той попитал пророка: “По времето,(когато се провеждаше гласуването) какво е правил Б-г?” Елияу отговорил: “Той се усмихваше и казваше: Ницхуни банай, ницхуни банай”, (Моите синове Ме победиха, Моите синове Ме победиха!) Такива изключителни случаи се привеждат в Гимара, не за да се удиви читателят. Всички “диврей Тора” (думи на Тора) съдържат важни уроци. Тук ние се запознаваме с фундаменталния принцип: Тора, същата тази Тора, по която е създаван света, живее в сърцата на мъдреците на Устният Закон”. Самият Творец признава техните постановления, защото именно Той им е доверил Своята Тора. Той я предал на хората – “Ло баШамаим хи”. Ето защо изпълнявайки закона на Тора (в дадения случай закона на мнозинството), ние създаваме реалност и резултата от тази дейност се превръща в Б-жествена истина. Тази е причината, както е забелязъл внимателният читател, която е позволила на раби Елиезер да управлява физическите процеси: предметите и явленията са се подчинили на неговата воля и са се държали в съответствие с неговите видения в Тора. В Йерусалимския Талмуд е описано известно положение: алахическо постановление на мъдреците може да доведе до изменения в човешкия организъм. Признавайки, че светът се формира съгласно учението на мъдреците, ние получаваме ключа за разбиране на много на пръв поглед загадъчни талмудически епизоди. Да приведем конкретен пример. Гимара привежда една история за някой си рав Нехуния, чиято особена заслуга била в това, че той копаел кладенци (“хофер шихин”), чиято вода се използвала от пътници. Един ден неговата дъщеря паднала в един кладенец и не можела да излезе. (Съществува твърдение, че кладенецът, в който е паднала тя е изкопан от нейния баща.) Въпреки многото опити не можели да я измъкнат, изглеждало, че тя непременно ще потъне. В такива условия човек би могъл да издържи не повече от три часа. За случилото се нещастие с дъщерята на рав Нехуния уведомили най-големия мъдрец на това поколение раби Ханина бен Доса. Когато минал първия час, той казал: “Шалом”, имайки предвид, че всичко ще е добре. След минаване на втория час той отново казал: “Шалом”. В края на третия час, когато момичето не би могло повече да остане в водата, той казал: “Алта” – и тя излязла. Раби Ханина се оказал прав: дъщерята на рав Нехуния действително се измъкнала от кладенеца. Хората я обградили и започнали да я разпитват, как е успяла да излезе. Това, което тя им разказала много приличало на истинско чудо. Тогава хората попитали раби Ханина, от къде е знаел, че девойката ще се спаси. “Ти пророк ли си? – попитали го те. Раби Ханина отговорил: “Аз не съм пророк и не съм син на пророк. Но нима може да пострада детето на човек на място, където той се е трудил?” Мъдрецът е имал предвид, че рав Нехуния е снабдявал с вода евреите и като заслуга затова неговата дъщеря не може да пострада от вода. Гимара продължава: “Независимо от това, неговия син умрял от жажда”. Синът на рав Нехуния загинал от жажда, след като неговата дъщеря по чудесен начин се измъкнала от кладенеца. Рав Нехуния много преживявал тази загуба, защото както се говори в Гимара, “около Него е било много бурно”: колкото е по-високо духовното ниво на човек толкова по-строго той е съден. Тези, които са по-близо от всички до Б-г отговарят даже и за най-малките, на пръв поглед неразличими нарушения. Рав Нехуния имал голяма заслуга, но въпреки неговото величие, тази заслуга се оказала недостатъчна, за да обезпечи спасяването на син му. Тук възниква логичният въпрос: ако заслугите на рав Нехуния са били малко за спасяване на сина, как тогава му се отдава да спаси от беда дъщеря си? И обратното, ако той е удостоен със спасяване на дъщеря си, защо не му стигат заслугите за сина? На тези въпроси, поставени в книгата "Шита мекубецет", се дава загадъчен отговор от името на раби Иехиел: “Този цадик вече не е бил жив”. Какво означава това? Дъщерята на рав Нехуния попада в беда по времето, когато раби Ханина е бил все още жив. Когато опасността е грозяла сина му, раби Ханина вече не е бил жив. Какво отношение има този факт към нашия въпрос? Ето какво: когато раби Ханина е бил жив, той е казал, че човек не може да пострада там където той се е проявил като праведник. Така е било в първия случай: дъщерята на рав Нехуния не е пострадала, защото така е казал раби Ханина! В Тора и в устройството на света няма такъв абсолютен закон, съгласно който децата на рав Нехуния непременно да бъдат защитени поради неговите заслуги. Механизмът за защита сработва само в момента, когато такъв изключителен мъдрец и познавач на Тора, като раби Ханина решава, че това трябва да се случи. Неговият разум – това е Тора, неговите доводи – това е Тора, неговото мнение това е Тора. А ако всичко това е Тора, то това означава, че тя създава света и светът се формира от нея. Но след смъртта на раби Ханина, когато той вече не може повече да изказва своето мнение за пътя на Провидението, светът се връща към своето обичайно състояние и всичко в него става по известната схема. Когато мъдрец на Тора изказва своето мнение, в него се вслушва Самият Творец, както е станало в случая с момичето попаднало в кладенеца. Но ако мъдрецът е напуснал живота и естествено е прекратил влиянието си върху света чрез Тора, Б-г отново прилага в живота Своите решения. Думите от Устния Закон запазват в себе си енергията на Творението и в случаите, когато те стават предмет на спор. Даже, ако мнението на един мъдрец се оспорва от авторитетен познавач на Тора и техните мнения взаимно се изключват, то тогава и двамата мъдреци са прави. Тази сложна концепция и нейните вариации в Тора изискват специално обсъждане. Тук ние ще приведем само един пример и ще направим практическите изводи от него.  Шульхан Арух  С известния мъдрец, кабалиста Хазон Иш (близък приятел на Баал Сулам, бел. на бълг. ред. ) един път се случва следното. Един човек се обръща към него за съвет по сложен медицински въпрос. В белите му дробове се е образувал тумор, който се смятал за неизлечим и смъртно опасен. Тогава в Исраел още нямало ефективни методи за лечение на тази болест и лекарите го посъветвали да отиде в Европа – това давало някаква надежда за оздравяване. Болният попитал Хазон Иш, как да постъпи. Хазон Иш му препоръчал да остане в Исраел. Той послушал мъдреца и оздравял. На въпроса защо той е посъветвал болния да не напуска страната, Хазон Иш отговорил, че е намерил решение на проблема в сборника от еврейските закони “Шулхан Арух”. “Когато този човек ми описа своето белодробно заболяване, - пояснява мъдрецът, - аз си спомних, че такъв проблем се среща и при животните. Ние знаем, че някои медицински проблеми при хората и при животните са подобни и това белодробно заболяване е описано в Гимара и "Шулхан Арух". В Сборника от закони се обсъждат различни мнения за статуса на животно, в което е установено такова поражение на белодробните тъкани. Авторът на "Шулхан Арух" раби Йосеф Каро (живял в България и бил главен равин на Никопол, ученик на Ари аКадош, бел. на бълг. ред.) го счита за кашерно. Известният европейски авторитет Рама, чието мнение е задължително за ашкеназкото еврейство казва, че такова животно е трефа (негодно) и е забранено да се употребява като храна. Когато ние казваме, че животното е кашерно, без да се интересуваме дали вътрешните му органи са повредени, имаме предвид, че тази увреда не е смъртоносна. Животното може нормално да съществува, увредата не поставя под угроза неговия живот. Ако животното е обявено за негодно, това означава, че на него му е предопределено да умре, неговия органичен дефект ще го погуби в течение на няколко месеца. Именно затова то се обявява за некашерно. Когато авторът на “Шулхан Арух” казва, че този тип животно е кашерно, той по същество, твърди, че даденото белодробно заболяване не води до смърт. От друга страна, Рама казва, че такова животно е забранено за ядене и затова той смята, че болестта е смъртоносна. Известно е също, че тези двама велики законодатели са създавали алахическите постановления за различните места: авторът на "Шулхан Арух" се смятал за “море деатра”- местен авторитет, законодател в Страната Исраел, а Рама – водещ авторитет в Европа. Аз обясних на човека, че мненията на тези двама велики мъдреци представляват по себе си не само оценка или описание на реално явление, техните решения са били подтикващи. Ако авторът на “Шулхан Арух” е смятал, че такова животно може да живее независимо от своя дефект, то това означава, че то действително ще живее. А ако Рама твърди, че това животно ще умре в следствие на своето заболяване, то непременно ще умре. Затова в Европа, където света се формира по Тора на Рама, този вид белодробно заболяване е смъртоносно; ако вие идете там, казах аз, вас ще ви грози сериозна опасност. Но тук в Ерец Исраел, където реалността се формира в съответствие с разсъжденията на раби Каро, този същия проблем не е опасен, и поради това за вас е по-добре никъде да не ходите. Акива Татц е равин и доктор по медицина, израства в град Йоханесбург, Южна Африка. Той изнася лекции по въпросите на еврейската философия и медицинската етика в различни страни. Преподава няколко години в йерусалимската йешива “Ор Самеах”. Неговата първа книга “Анатомични търсения” ("Anatomy of Search") е документален сборник от лични, понякога драматични истории за млади хора, които са сменили светския си начин на живот със света на Тора. Втората книга на рав Татц “Маската на вселената” ("Worldmask"), е посветена на скритата духовна реалност и нейното взаимодействие с нашия материален свят излязла от печат през 1999 год. На руски език. Публикува се с разрешение на сайта: http://www.toldot.ru
Copyright 2008 - kabbalah.bg - All Rights Reserved.  |
та ако тия трима мъже, Ное, Даниил и Иов, бяха всред нея, те щяха да избавят само своите си души чрез правдата си, казва Господ Иеова." Ако беше така то нямаше да умират хора по времето на великите равини!!! Тора (Закона) е превъзходен и трябва да се почита, защото са думи на Б-г и като такива те са непроменими! Това е все едно да твърдим, че според нащето разбиране за Б-г се променя и Той?! Т.е. аз достигам до едно знание и Б-г е ДЛЪЖЕН да действа според мен? Значи ли че ние определяме обхвата на Б-г? Да не баде! Помислете малко преди да ме окорите или наречете заблуден или непросветен, моля ви малко размислете върху думите ми! Шалом! Мир на Ерусалим!