Раши, раби Шломо бен Ицхак (1040-1105гг.)

Раши се смята за най-великия еврейски учител на средните векове. Глава и безспорен авторитет за времето си на северно френското и германското еврейство. След смърта му са минали около деветстотин години, но евреите, изучаващи Тора и Талмуд , неизменно използват неговите коментари. От стотиците преиздавания на Талмуд от началото на XVI век, практически нито едно не е минало без коментара на този френски евреин.

Раши е роден във Франция в град Труа – столицата на графство Шампан (около 100 км. Северно от Париж) през 1040 год. По това време в Труа са живеели не повече от стотина евреи. Изглежда необичайно, че такъв крупен духовен учител е произлязал от толкова малка община, та нали съвременните евреи, които живеят в малки общности обикновенно се оплакват от това, че не могат да осигурят на децата си нормално еврейско образование в подобни условия.

Уви не са много подробностите от живота му, които историята е съхранила. Но всяка от тях ни кара да се замислим. През младите си години, той се разделя с една млада жена и се отправя на «доброволно изгнание», странствайки от една община в друга и учейки се от познавачите на Тора, стараейки се да запомни коментарите към нея, които е слушал. Той се връщал в къщи само за празниците. Няколко години той живее в йешива в Майнц създаден от раби Гершом.

Паметник на Раши в Труа

Последните години от живота на Раши са били помрачени от вълна от антисемитизъм, който по това време е господствал във Франция и Германия заедно с кръстоносците. Въпреки, че кръстоносците не са минавали през Труа, хиляди евреи на други места в Европа са били избити, хиляди са били избесени и хиляди ограбени. Много от тях, за да запазят живота си приемат християнството, за да могат по-късно отново да се върнат към иеудаизма. Раши призовавал за търпимост към тези хора: „Бъдете внимателни, за да не отблъснете тези, които желаят да се върнат при нас…Те са станали християни само защото са били заплашени със смърт и когато угрозата изчезне те ще побързат да се върнат към своята вяра”.

Особеното на коментарите на Раши към книгите на Тора е, че те са пределно прости, кратки и бездънно дълбоки. Тях с еднакъв интерес ще ги чете петгодишното момче, което съвсем скоро е седнало на чина и седемдесет годишния старец, който с удивление открива, че в лаконичните текстове на Раши има много тайни.

Когато Раши установявал, че смисъла на дадена думата на иврит може да бъде неразбираем за читателя, той я превеждал на френски („чуждия език”, както го наричал Раши). Благодарение на този факт днес пред филолозите се появява едва ли не единствения източник, който им дава възможност да изследват граматиката на стария френски език, защото по това време други писмени документи просто не са съществували; във времето когато даже петгодишните евреи са изучавали Тора и Талмуд, само около един процент от французите са можели да четат.

Най-характерната черта на коментара на Раши обаче е неговата краткост и яснота. Той многократно го е преработвал, опитвайки се да го направи по-точен и лаконичен. Той често упреквал своя внук раби Шмуел за това, че е правил много просторни коментари към едно от положенията на Талмуд: „Ако ти започнеш да коментираш по този начин целия Талмуд, коментара ти ще бъде тежък, като колесница”.

В своите коментари към Тора Раши обяснява термините основавайки се на буквалното им значение („пшат”), както и агадическото значение. Използва познанията си по гематрия, стоежа и смисъла на буквите. Обръща внимание дори на начина на изписване на гласните (в иврит гласните се пишат като точки и черти под основните букви). Често тълкувания се съвместяват в един коментар. Например в книгата Берешит (25:21) четем: „И Ицхак се молил на Г-спод за своята жена, защото тя била бездетна; и Господ чул молбата му и заченала Ривка, неговата жена”. Раши отначало обяснява, че под думата „вайетар” („моля се”) трябва да се разбира „моля се много сериозно”; много библейски цитати потвърждават това значение на думата. След това той взима необикновеното изречение в еврейския текст „ленохах ишто”, отбелязвайки, макар че обикновено се превежда, като „молил се за своята жена”, то буквално това означава „против своята жена”, поради което и Талмудът предполага, че Ицхак се е молил в единия ъгъл, а Ривка в другия. Раши не само е обяснил на своя читател буквалното значение на думата в Тора, но и дава представа за помещението, в което са се молили Ицхак и Ривка. Разбираемо е защо след това много бездетни еврейски двойки са се молили в различни ъгли на стаята, следвайки обяснението на Раши.
         Първият коментар на Раши на Тора „В началото сътворил Бог небето и земята” (Берешит 1:1 ) звучи сякаш се има предвид съвременния арабско-израелски конфликт. „Точно казано – пише Раши – Тора би трябвало да започва със стиха: Този месец да е за вас начало на месеците (Шмот, 12:2 ), което представлява първото предписание (заповед), което е дадено на (евреите). Защо Тора започва с описание на творението? За да се покаже, че Творецът владее целия свят. Затова, ако всички народи на света кажат на Израел: Вие сте разбойници, които сте завоювали земите на седемте ханаански племена, то на това Израел може да отговори: Цялата земя принадлежи на Б-г – Той е Създателят и затова може да я дава комуто пожелае”.

         Коментарът на Раши на Тора е получил толкова широко разпространение, че за евреите става задължително да четат ежеседмичния раздел на Тора заедно с коментара му. Той (коментарът към Тора) става първата книга напечатана на еврейски език през 1475 год. – даже по-рано от самата Тора. Знанието на Тора заедно с коментара е била посевместна норма за еврейската образованост за много поколения. За девет века към самия коментар на Раши са написани още стотина други коментарии.

         Коментарът на Раши към Талмуд удовлетворява една още по-голяма потребност в сравнение с коментара на Тора. Езика на Тора е много прост. Талмудът с неговите съчетания между арамейски, еврейски и понякога гръцки термини е много по-труден за разбиране. На тези, които изучават по цял ден Талмуд се препоръчва да го прочетат с коментара на Раши и чак след това да предлагат собствените си тълкувания.

         Раши е нямал синове, но за сметка на това неговите дъщери имали голям стремеж към образоваността и  стигнали до там да преподават публично Тора. Негови достойни продължители стават двамата му зетя и тримата внуци, които създават сборник от коментари на Талмуд, които заедно с коментарите на Раши, вече столетия се изучават във всички йешиви.

Коментара (2)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар