Да разгледаме външния разум. Вече видяхме, че „даат” (вътрешното знание) има по-високо изходно ниво – „рацон” (воля, желание). Точно така, външният разум се състои от две нива. Това са интелекта (сехел) и въображението (димьон). Към тях можем да отнесем всички аспекти на първичните или коренните нива и техните взаимоотношения с вторичните или външни нива. Подобно на това, както при фазата на опита има по-висок източник на вдъхновение, след който следва по-трудната фаза и подобно на това, както „даат” съдържа вдъхновено възвишения източник наричан, „рацон”, точно така във външния разум има сехел, по-високо ниво и димьон – по-ниско ниво. Нека проследим тази връзка, за да разберем нещо по-дълбоко и фундаментално за хармонията на разума. В хода на предстоящото обсъждане ще разберем нещо много важно за системата на управление на разума и способността за концентрирано мислене.

Всички двойки мъжки и женски, по-точно, абстрактно-планови и конкретно-строителните съставки имат еднакви изходни елементи. Нека ги определим и после да ги измерим във връзката сехел - димьон. Плановото или кодовото ниво е абстрактно, но то съдържа в себе си всички необходими инструкции за управление на физическо ниво (точно, както в гените на бащата, има всичко необходимо за участие във формирането на плода в матката на майката). На абстрактно ниво не стига енергия. Всички сили за физическото строителство дава майката на своето физическо ниво. Абстрактното ниво е изцяло теоретично, физическо ниво е нищо друго освен осезаемата реалност. Едното ниво без другото е безполезно: планът, нереализиран от строителите, остава теория, а строителят без план, ще построи хаотична, лишена от логика структура. Затова при наличието и на двата компонента и на строителя и на плана се получава ценно, добре планирано и безупречно изпълнено здание.

къщата на водопада на Ф. Л. Райт

Маарал (раби Йеуда Лев бен Бецалел от Прага) представя тази връзка като съотношение на формата и същността. Формата е абстрактна концепция, същността е осезаема. Формата налага своите условия на същността, затова същността има форма. Всяка същност е длъжна да има някаква форма и всяка форма има някаква същност, за да я изразява. Хармония се постига в случай, че същността пределно точно и красиво отразява своята форма. Такава е формулата на всяко изкуство и естетика.

Как тези постановки се въплъщават в интелекта (сехел) и въображението (димьон)?

Интелектът е чиста теория. Той представлява по себе си набор от инструкции, логически ход, от които разума се ползва за мислене. Това е чиста форма, чиста абстрактна логика. Въображението представлява по себе си набор от графични образи, съхранявани в разума, когато разумът конституира тези образи, се получава същност, която манипулира мисълта. Интелектът това е ако щете – компютърната програма, а въображението – специфичната информация, която трябва да заложим в компютъра, за да работи програмата. Интелектът това е логиката, математичното уравнение, въображението е наборът от конкретни числа, които съдържа даденото уравнение.

Интелектът не притежава собствена енергия, въображението притежава. Когато се отпускаме на облегалката на стола и разпускаме, интелектът се изключва, а въображението работи. Интелектът изисква специфична мотивация, насоченост. За да се построи логическа верига от мисли, трябва да се стремим към това да приложим съответните усилия. За да се отдадем на стихията на въображението, трябва просто да подтиснем логиката.

Още повече: за нас е извънредно трудно дълго да съхраним логическото мислене и дори съсредоточено да мислим за един предмет известно време. Обикновено става следното (и то именно тогава, когато най-малко го искаме): по средата на стройния логичен ход на мислите в пълно съзнание, неочаквано нахлува някакъв страничен образ и върху него избухва цяла серия асоциации. В резултат започваме да мислим за нещо, толкова далечно от изходната тема, че после трудно можем да си спомним, как сме стигнали до тази мисъл.

Постарайте се дори един път съсредоточено да прочетете молитвата „Шмоне есре” (главната молитва на еврейския канон, състояща се от осемнадесет благословения) и вие ще разберете, колко е трудно да се съхрани пределно логичен, продуктивен и подреден ход на мислите.

Този проблем е предизвикан от това, че интелектът е пасивен – трябва да го бутаме, докато въображението кипи от енергия – то лети на своите крила. Тъй като въображението – по определение е набор от графични образи, спомени, картини и то няма собствена логика, неговите асоциации са безпорядъчни и непоследователни. И тъй като цялата енергийна сила е заложена във въображението, то е пряко свързано с емоциите и първичните подбуди на личността. Във въображението се съдържа цялата енергия, необходима за строителството, за получаването на осезаеми резултати и излиза от контрол, ако му отпуснем спирачките.

Получава се до болка известния маршрут: вие се движите от пункт „А” към пункт „Б” по логична смислена верига, опитвайки се да решите, да допуснем някаква задача или да съставите план за важно мероприятие. Но почти стигнали до „Б” и някакъв периферен, постоянен детайл във „Б” провокира мощен взрив на спомени (споменът това е графичен, зареден с енергия продукт на въображението). Този спомен, чисто асоциативно, пробужда още една верига от спомени. Под въздействието на някакъв периферен детайл, на тази втора верига в паметта избухва нов образ или картина. В резултат Вие затъвате в морето на фантазиите, толкова бурно, че забравяте за изходната задача, която сте искали да решите. Обхваща Ви раздразнение и досада, Вие отхвърляте от себе си върволицата мечти и се връщате към началото на логическия мисловен процес, придвижвате се от точка до точка – до следващата предателска атака на въображението.

Всичко това е добре познато на всеки от нас. Рядко някому се отдава така да дисциплинира своето мислене, че да мисли, без да се отвлича, макар и за няколко минути наред от един предмет.

Да се сдобием с подобна дисциплина на мислене може само по един път: да поставим въображението под контрола на интелекта. Димьонът трябва да служи на сехел. Сехелът е длъжен да информира и насочва димьона. Интелектът трябва да изисква от въображението само тези елементи – образи, спомени, факти, които са необходими за дадения етап на мисловния процес и нищо повече. След завършване на етапа, трябва да се подтиснат инициираните графични елементи и да се премине към следващия етап на мислене, да се мобилизира нова серия елементи. Не трябва да се допуска, въображението да пренатоварва интелекта, да се впуска в него със своя богат арсенал от спомени, образни картини и чувства. Такава съгласуваност ще позволи да се контролира мисленето и ще способства за концентрацията му.

Хармонията на мисълта се появява в най-различни форми. Например, талантливият художник дава воля на своето въображение, непоставяйки пред него практически никакви бариери. Интелектът контролира процеса само в степен, позволяваща да се добие единството на темата и творческото търсене – баланса и естетичната връзка. Същността на този баланс може да се изрази с образа на могъщ кон, яхнат от малък, но много умел и опитен ездач.

При блестящия математик в мисленето почти изцяло доминира логиката. Неговата логика се нуждае от факти, цифри, числови данни, които съвкупно му дават необходимата база за по-нататъшни търсения.

Коментара (0)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар