Рав Авраам Ицхак Кук 

Рав Кук е роден през 1865г. в градчето Грива (днес е в Латвия). Бил необикновено надарена личност, кабалист, написал още на 11 годишна възраст  своята първа книга – коментар към "Песен на Песните" . Авраам Ицхак нямал още и девет години, когато на баща му се наложило да вземе детето от хедера и да го учи сам, тъй като не се намерил равин, който да може да отговори на всички въпроси на детето на нивото, съответстващо на неговите способности.  След достигане на бар-мицва (1З години) рав Кук напуснал родния град и заминал да учи в съседния град Лудз (Луцин). Две години учил в Лудз (1878-80), където негови учители били рав Елиезер Дон Йихя, дядо на майка му и рав Яков Рабинович, син на рав Мордехай Гимпел Иофе. През 188З г. А.И. Кук решил да се засели в малкото градче Крево, Вилнюска губерния и там да продължи обучението си, но по пътя към Крево каруцата се счупила, ездачите спрели за кратко, за да я поправят, в градчето Сморгон. А.И. Кук, без да губи напразно времето си, посетил равина на това градче, рави Хаим Авраам Шапиро. Това кратко посещение се превръща, под влияние на рав Шапиро, в цяла година задълбочено учене. Рав Шапиро задържал А.И. Кук и го уговорил да остане да учи при него. В навечерието на Ханука през 1884 г. рав Кук пристигнал да се учи в знаменитата Воложинска йешива. Тази йешива основал рав Хаим от Воложин, водещия ученик и приемник на Вилнюския Гаон, великия кабалист. Тя функционирала (с изключение на няколко години) чак до Втората Световна война. Това била главната и най-голямата йешива в района, тя се отличавала с големия брой ученици и извънредно високото ниво на знания. Възпитателните принципи на Воложинската йешива се заключавали в това, да се научат учениците да се грижат както за развитието на собствената си личност, така и за развитието на еврейския народ като цяло.
По време на обучението във Воложин възникнала особена духовна близост между рав Кук и рав Нафтали Цви Йеуда Берлин (Нацив), който възглавявал йешивата в този период. „За да се създаде такъв ученик, си струваше да се основе Воложинската йешива” - така казвал по-късно рав Нацив за рав Кук. Периодът на пребиваване и обучение на рав Кук във Воложин бил особено плодотворен. Сутрин в седем часа той идвал в йешива и учил почти без прекъсване до полунощ. В ежедневната му програма влизали шестдесет листа от Талмуда, така че за целия период на обучение той успял да мине целия Вавилонски Талмуд седемнадесет пъти. Не напразно рав Кук наричал Воложинската йешива – „Храм на Тора ” и благославял Всевишния, който ни е водил по истинния път и ни е довел на това място на съсредоточаване на Тора.

Слухът за вундеркинда от Грива стигнал също до един от най-видните равини на Литва, рав Елияу Давид Рабинович Теомим (Адерет), равин на град Поневеж, и той поискал да се запознае с него. Срещата се състояла и рав Кук направил ивънредно силно впечатление на Адерет. Рав Кук се сближил със семейството на Адерет. На около двадесетгодишна възраст рав Кук се оженил за Бат Шев Алта, дъщеря на Адерет. Адерет много искал неговият талантлив зет да продължи да учи във Воложинската йешива под ръководството на Нацив и положил всички усилия, за да поддържа рав Кук.

В зоймелския период умряла жената на рав Кук - Бат Шев Алта. След известно време рав Кук се оженил за Рая Ривка, дъщеря на рав Ц. И. Рабинович Теомим, брат на Адерет. На съпрузите се раждат две деца: син – Цви Йеуда (станал впоследствие глава на йешива „Мерказ аРав” в Йерусалим) и дъщеря - Бат Мириям.

На 23 годишна възраст станал равин на град Зоймел. За годините работа като равин на Зоймел, той съумял в течение на половин година да проработи целия Йерусалимски Талмуд, за да публикува, без името си, книгата „Хава Пеел”, (отпечатана във Варшава през 1891 г.). Занимава се много със скритото учение на Тора – кабала . Учител в скритите части на Тора бил известния кабалист  от това време, рав Шломо бен Хаим Еляшив. Между двамата се установяват трайни топли отношения и години, по-късно рав Кук съдейства за преселването на знаменития си учител със семейството му в Ерец Исраел. Изучаването на кабала засилило неговия стремеж да се завърне в Светата земя. През Зоймелския период той посвещавал значително време на изучаването на кабала, тъй като само с нейна помощ можел да стане свободен, можел да промени съдбата си и да се включи в управлението на висшите светове.

През лятото на 1914 г. рав Кук се съгласил да направи пътуване в Германия, за да изнесе реч на първия конгрес Йеудат Исраел. Той отдавал голямо значение на разясняването на своя мироглед именно на този форум, най-влиятелен и важен за религиозните евреи по това време.

Рав Кук успял да напусне Германия и да се установи временно в неутрална Швейцария. Той се заселил в град Сент-Глан, в дома на Авраам Кимхи. Швейцарският период, макар да се отличавал с тежки и горчиви сътресения, бил за рав Кук период на творческо и усърдно учене и активна преписка с хора и учреждения в Америка. В тези писма призовавал за помощ на йешивите в Земята на Исраел, оказали се в това трудно време напълно лишени от материална поддръжка. В този период изпод перото на рав Кук са излезли няколко статии и монографии. Главната от тях е книгата Орот.

Името на рав Кук било назовано в качеството на кандидатура за длъжността  равин на Йерусалим. Всеобщият Съвет на йешивите на Йерусалим, където влизали представители на общината (потомци на учениците на Вилнюския Хаон ), общината на хасидите, ръководителите на „Ец Хаим”, „Толдот Хаим” и др. поддържали неговата кандидатура, но имало и несъгласни. Рав Кук, със свойствената му скромност, първоначално отклонил това (по разказа на рав Йосеф Давид Харлан с думите: „Не желая да обувам ботуши, които са ми големи – но в края на краищата се съгласил да приеме високото назначение, разделил се с Лондонската община, където пребивавал до това време и заминал за Израел.

В края на лятото на 1919 година рав Кук пристигнал с влак в Лод. И още на гарата се разгорял спор между представителите на общините на Яфа и Йерусалим за правото на рав Кук. Общините на град Яфа и на Йерусалим настоявали рав Кук да се завърне при тях в качеството на ръководител. 

Рав Кук, бидейки в течение на многобройните спорове в йерусалимското общество по отношение на неговото назначение, заявил, че на дадения етап не иска да заема длъжността равин на града и предпочита да стане редови жител на Йерусалим. И действително, погостувайки на жителите на Яфо и след като взима миква пред възвишението към Светия град, Рав Кук пристигнал в Йерусалим на 3 елул 5679 (1919)г.
При влизането в града рав Кук бил посрещнат от възторжени поклонници. И все пак, той отказал веднага да приеме назначаването на длъжност равин на Йерусалим, тъй като искал да изчака подходящия момент за започване на работата по укрепването на Равината и разширяването на полето на неговата дейност.   
Рав Йосеф Хаим Зоненфелд, заел по-късно поста равин на отделна община,  пожелал на Рав Кук да се удостои с поста на Първосвещеник в Храма (защото рав Кук бил коен, т.е. от рода на свещениците), но успех на длъжността равин на Йерусалим не му пожелал. Рав Зоненфелд бил запознат с огромния стремеж на рав Кук за възстановяване на Храма, той не искал да види рави Кук като глава на Йерусалимската религиозна община. В края на краищата рав Кук отстъпил пред явно изразеното обществено мнение и приел назначението. Това бил много важен етап в работата на рав Кук по създаването на Главния Равинат на Израел – учреждение, което би могло да повлияе върху хода на събитията в Светата Земя и в целия еврейски свят. Харедим се опасявали, че основаването на Равината ще доведе до изменения на Алаха,  сефардите се опасявали, че това ще доведе до отменяне на длъжността Главен Мъдрец (Хахам баши) признат по-рано от отоманските власти в качеството на глава на  еврейската община в Палестина, а останалото население се опасявало от строгите религиозни закони, които могат да придобият задължителен за всички (в това число и за нерелигиозните) статут. Рав Кук се изказал еднозначно против каквито и да било промени в Алаха, разяснил своята позиция и разсеял всички страхове, бил избран Главен Равински Съвет. Рав Кук искал сред избиращите да бъдат равините на общините на Ерец Израел или други техни представители. Рави Кук предупредил възразяващите против създаването на Равината: ако Главният Равинат не получи официален статут, то това рано или късно ще доведе до внедряването на реформисткия равинат в Земята на Израел. В крайна сметка за главен ашкеназки равин бил избран Рав Кук, а за сефардски – рав Яков Меир.

Положението на главен равин на Земятя на Израел давало на рав Кук възможност да обхване широко поле на дейност, недостъпно за обикновения човек. В рамките на тази дейност той се борил активно за издаване на разрешения за репатриране на евреите от галут, особено на евреите, избягали от съветска Русия, спасявайки ги от смъртна опасност. Сред прехвърлените в Исраел в онези дни, били рав Исер Залман Мелгер, поканен да оглави йешивата „Ец Хаим” в Йерусалим, рав Шломо Елияшив, един от най-крупните кабалисти от това поколение - рав Авраам Йешаяу Карлиц (Хазон Иш) и много други равини. Във вълнуващо обръщение към народа рав Кук написал: „Никаква сума пари, никакво усилие не са прекалено големи за тази заповед за откупване на пленените”. Широкият отклик на това възвание позволил да се осигурят корабни билети за студентите от йешивите в Русия. Няколко години по-рано, когато преминали еврейските погроми в Украйна, рав Кук участвал в спасяването на хиляди деца, останали сираци, в резултат на погромите.

През 1924г. рав Кук основал в Йерусалим една йешива, рязко отличаваща се от другите йешиви по подхода към изучаването на религията и отношението към ционизма; тя придобила известност под названието „Мерказ аРав”. Нейното създаване било едно от централните мероприятия на движението "Дегел Йерушалаим" и отначало тя получила названието Световна йешива. Програмата на йешива била съставена от рави Давид аКоен (Назир), който бил по това време един от най-близките ученици на рав Кук и е представена на рав Кук на Ханука през 5682 (1922) г. В основната част на тази програма имало: изучаване на разделите от Вавилонския и Йерусалимския Талмуд, подредени тематично (такъв подход бил напълно необичаен за йешивите по онова време, когато било прието обикновено да се изучава само Йерусалимския Талмуд), изучаване на Закона в голям обем, кабала. Във всяко поколение, поради увеличаването на  "авиюта"(егоизма) на човечеството върху тези поколения трябва да действа специална поправяща светлина, която идва само при изучаването на специални кабалистични книги, при наличието на група от обучаващи се, а също така и на учител, постигнал духовните светове. Рав Кук организира визита в САЩ за събиране на финансови средства. В различни документи намираме емоционални описания на тази визита: „Около двореца на общините се възцарила благоговейна тишина. Многохилядната публика, събрала се около двореца, замряла трепетно, когато за първи път в историята най-големият град на САЩ чествал мъдреците на Тора. Независимо от това, че цел на визитата било събиране на пожертвования, в ярката реч, която рав Кук изнесъл пред едно от събранията, той неочаквано за самия себе си се издигнал във високите духовни сфери и се опомнил едва в края на изказването си, при това, след напомняне от едно от съпровождащите го лица: „Ох, забравих главното - чековете..."

Лятото на 19З5 г. станало последно в живота на рав Кук. Но, независимо от болестите и страданията, рав не преставал да учи, да пише и да провежда занятия с учениците. В статия, написана на смъртния одър, рав Кук подчертавал важността на изучаването на кабала, като единствено средство за изпълнение на целта на мирозданието – постигането на Висшите светове, сливането с Твореца и на основата на подобие на свойствата с Него – получаване на най-висше наслаждение, тъй като Творецът желае "ле аЕйтив ле нивраав" (да достави наслаждение на Неговите творения).

Коментара (1)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар