Кабала - 9 Ав

9 Ав

9 Ав (19 вечерта - 20.07.2010г.)

Евреи на кинот пред Стената на Плача

9 Ав е централният от най-трагичните дни в еврейската история свързани с разрушаването на двата Храма (Първият Храм е разрушен от вавилонците през 3338г. от сътворяването на света (около 420г. пр. н. е.), Вторият Храм е разрушен 3828г. (около 60г след н.е.). От гледна точка на вътрешното състояние на човек избрал да се стреми към Твореца, този ден ни напомня за състоянието на крайно духовно падение. На тази дата се случват неведнъж крайно тежки събития за еврейския народ: разрушаването на двата Храма, няколко масови изселвания на иудеите през вековете, начало на Първата Световна Война, започва депортация на евреите през Втората Световна Война. Денят е свързан със строги забрани и пълен пост над 25 часа (от залез слънце до изгряването на първите звезди), четат се определени текстове от Танах (Ейха), Йермяу (откъсите, където предупреждава за опасностите и случилите се беди след разрушението на Първия Храм) книга на Йов и кабалистични книги свързани с „разбиването на съсъдите” (Швират аКелим). Какво представляват от духовна гледна точка Храмовете и защо се страда хилядолетия така за тях?

на живо от Стената на Плача (Котела), Ирушалайм

Храмовете са изградени, със специфична архитектура и разположение на отделните елементи, отразяваща устройството на духовните светове. Самото място, на което са строени също не е случайно – планината Мория (също и Цион), където Авраам е щял да принесе сина си Ицхак в жертва Б-гу. В двора на Храмовете има специално отделение за пренасянето на т. нар. „корбанот” (курбан) неправилно превеждано като „жертвоприношение”. Корбан произлиза от думата „каров” (близък) и представлява обекта, чрез който човек се опитва да се сближи с Твореца. Изпълнявайки действието на тази заповед, т.е. давайки нещо свое и по този начин признавайки, че всичко, което има човек е от

Първият Храм

Вторият Храм

Твореца, той признава самия Творец. Освен това принасянето на „корбан” (животното може и да бъде купено, а не собствено) възвисява човек над властта на парите и въобще над властта на материята и личния интерес. Участието във функционирането на светите Храмове, дори физическото изкачване до тях е очиствало и възвисявало целия народ...

Защо е трябвало те да бъдат разрушени и защо именно на тази дата? Всичко, което става на земята има своите духовни корени. Падането на евреите под властта на егоизма е довело до разрушаването на двата Храма. Около 1000 години преди разрушаването на Първия Храм се случват събитията, стоящи в корена на последвалите беди. Една година след Изхода от Египет, Моше (от глагола „лимшох” дърпам (от егоизъм към алтруизъм)) праща дванадесет разузнавачи (представители от всяко исраелево коляно) да огледат обещаната на еврейския народ от Създателя Ерец Исраел. В Тора се споменава, че те се

Зоар с коментара Сулам

уплашили от силните племена, които населявали отредената им от Г-спод земя. По-късно тези събития се коментирани от много еврейски мъдреци, включително и от Баал Сулам в коментара му към „Зоар” и от Рабаш в статията му от „Шлавей Сулам” – „За разузнавачите” подробно и в детайли като се прави тълкувание на отделните думи и изрази, като в дълбочина се стига чак до буквите, които ги съставят. Съгласно „Зоар” всеки евреин представлява света в миниатюра и включва в себе си 70-те народа на света (З”Т (зейн тахтонот) съставени от по 10 частни сфирот 7х10=70 и народа на Исраел. Усъмняването на разузнавачите, че евреите ще могат да се справят със силните народи по тези земи, се тълкува като вътрешното съмнение на човек, дали е сигурен наистина ли иска да върви по пътя на Твореца, по пътя на отдаването и борбата със собствения егоизъм. Уви това съмнение в човек, очевидно остава и по-нататък и следват разбивания в духовните светове със съответните им земни проекции и нещастия. Единствен от четиримата мъдреци (докато са оглеждали руините останали от Втроия Храм), които са оплаквали втория Храм след разрушаването му – само раби Акива е бил радостен, тъй като е знаел съгласно написаното и предреченото от пророците второ разрушение - щом то се е случило значи и предсказаното от тях - последващо трето и окончателно въстановяване ще се случи. Великият Рамхал, съгласно духовните си постижения описва в трудовете си, точната структура на Третия Храм. Колкото е по-голямо падението по духовните степени толкова е по-високо мястото, което ще се постигне в „Олам аБа”, ако се работи само и единствено с правилно намерение - за Твореца. Затова от ден на върховна скръб 9 Ав ще се превърне в ден на всеобща радост. Именно на тази дата трябва да се роди Машиях.

9 Ав (по материали и от раби Моше Лурия (Бейт Геназай), пряк потомък на Ари аКадош)

Мишкана (Походната Скиния) и Храмовете.

След Изхода от Египет и навлизането в земята Кнаан, еврейският народ получава три заповеди в следния ред:

Да посочи Цар
Да ликвидира Амалек, прототипа на злото
Да построи Храм

След греха на Златния Телец, се променя пронивоположно реда на тези три заповеди - евреите получават точна инструкция да построят Скинията. Като допълнение за явното предствяне на Б-жественото присъствие – през деня ги е съпътствал предпазен облак, а вечер стълб от огън. Има и допълнителни знаци за Б-жественото присъствие – Крувимите над ковчега на Завета стоят прегърнати (с лице един към друг, показвайки съюза на Б-г и Исраел), огън се спуска от небето да поеме жертвоприношенията и централната свещ на Менората не изгасвала никога.

В Талмуда е казано „На мястото, на което може да стои завърналия се (направилия тшува), дори истинският цадик не може да стои“. Тази фраза загатва, че Творецът дава повече грижи и помощ на грешника, решил да се завърне към службата си към Б-г, отколкото на праведника, защото грешникът познава изкушенията и усилията, които полага, за да ги преодолее са повече от тези на праведника. Затова и получава по-ясни знаци и помощ от Твореца, че се движи по правилния път.

В Египет еврейския народ е пропадал до възможното дъно (според Ари аКадош е достигнал 49 степен на духовна нечистота, предпоследната за окончателното изгубване на възможност за възвръщане към Твореца). След Изхода от Египет Б-г веднага е оказал своята помощ на народа, като се е явил като предпазен облак през деня и стълб от огън през нощта.

Когато Моше отива за 40 дни да получи Скрижалите от Твореца, народът пропада и в отчаян опит за установяване на връзка с Твореца прави Златния Телец и декларира: „Това Исраел е твоят бог, който те изведе от Египет“. Моше се завръща и народа се разкайва за грешката си и за да покаже Творецът безкрайната си любов към него, Той им заповядва да направят Скинията, където ще е мястото за обитание на Шихина (Б-жественото Присъствие), което няма да ги напусне никога.

Когато народът на Исраел навлиза в земята си и построява Храма, ситуацията се променя – вече го няма предпазния облак, няма го огненият стълб, останалите знаци за Б-жественото присъствие не са непрестанни: Крувим не са винаги лице в лице и свещта на Менората не свети без прекъсване. Това става само когато народът на Исраел изпълнява Б-жествената воля. По време на Първия Храм, когато евреите изпълняват волята на Твореца се удостояват да видят Крувим прегърнати, постоянно горяща централна свещ на Менората, огънят от олтара е с форма на лъв. Когато не изпълняват волята на Твореца, Крувим се обръщат с гръб един към друг, огънят на Менората, трябва да бъде пален от коените и огънят над олтара е с форма на куче.

Всичко това е коренно променено след разрушаването на Първия Храм и след построяването на Втория Храм. В резултат на греховете на Исраел пет основни елемента от Първия Храм липсват: 1. Ковчега на Завета; 2,3 двата Крувим; 4,5 Урим и Тумим от нагръдника на Първосвещеника – пророческият елемент, позволяващ му да получава волята на Твореца. Без тези елементи защитните сили на Исраел от злото са значително отслабени. Единственият останал знак е неизгасващата централна свещ на Менората, което ставало само, ако Първосвещеника (Коен аГадол на ивр.) бил праведен.

Двата Храма показват силата на тшува и промените в Храмовете, всеки път когато народът не изпълнява волята на Твореца.

След разрушаването на Втория Храм, остава само светлината на Тора. Раби Йоханан бен Закай, основавайки прочутата йешива в Явне, подготвя параметрите за новата връзка по време на дългото изгнание. Това са Мишна, основата на устния закон, по-късно допълнена от амораим с Талмуда. "Зоар" от Рашби, разкриващ тайната част на Тора. За векове сякаш светлината на Тора бавно угасва, когато Баал Шем Тов и Агра я разпалват отново.

В нашето време ние сме в периода, наричан в кабала: „родилните мъки преди раждането на Машиах“, когато периодът на тъмнина предшества идването на изкупителя и Небесния глас става все по-слаб.

Сега Б-г е оставил на еврейския народ едно Небесно ехо, което остава ясно и чувствено: Шабата. Ако Исраел чувства опиянението от сладостта на Шабата, ако сърцата и разумът на народа отговарят на това, Б-г ще чувства удоволствие от делата им. Гласът, който някога евреите са чували в Храма, а после чрез Тора, сега може да бъде чуван чрез Шабата.

Видео уроци (на руски) по темата 9 Ав от сайта Махон Меир

Коментара (0)