Раби Йосеф бен Ефраим Каро

В Константинопол Раби Йосеф учил деветнадесет години, изучавайки внимателно свещените книги. Скоро той станал известен със способността си да се рови в дълбините на Тора, а също така можел да изяснява проблеми свързани с алаха (устните заповеди). Дори още като млад ученик в йешива, той получавал много запитвания за алахата, а неговите възприемчиви и проницателни отговори станали известни за всички поколения. Отначало Раби Йосеф е учил с баща си, Раби Ефраим, виден талмудист. След като баща му починал, той останал в дома на чичо си, Раби Ицхак Каро, който го отгледал като свой собствен син. В Турция, Раби Йосеф Каро се срещнал със Соломон Молхо, чиято мъченическа смърт на кладата (1532) му направила толкова дълбоко впечатление, че той копнеел също за такава смърт.

През 1522 година, на 34 годишна възраст, в Адрианопол Раби Йосеф Каро започнал да пише великия си труд „Бейт Йосеф” (Къщата на Йосеф) като работил по него двадесет години без прекъсване. Целта на тази книга била да прегледа всички различни (и често противоречащи си) навици, кодекси и правила във всички разпръснатите колена на Еврейския народ, изследвайки всяко едно от тях обратно до неговите корени в Талмуда, обсъждайки всеки етап от неговото развитие и разглеждайки всяко възможно отклонение, по такъв начин, че да се стигне накрая до решаващото правило. Книгата представлявала коментари по съществуващия кодекс. Решил да уповава решенията си върху трудовете на тримата „гиганта” в алахата – раби Исаак Алфаси, Рамбам и раби Ашер бен Елиел, приемайки най-правилното решение според него от тях тримата. Това означавало, че за определянето на алахата той е използвал мнението и на тримата, но когато между тях имало противоречие, приемал мнението на болшинството.Книгата „Бейт Йосеф” си остава до ден днешен недостижима със своите енциклопедични знания, майсторството на тематиката, задълбочеността на изследването и острия критичен усет.

Между 1523 и 1536 в Никопол Раби Йосеф Каро е бил главен равин на града. Там той отваря йешива, която става най-известният образователен център в Европа за този период от време.

През 1536 година, Раби Йосеф Каро напуснал Турция и заминал за Цфат, след като останал за известно време в Египет. В Цфат той оглавил също така голяма йешива с над 200 ученика, сред тях били и бъдещите известни кабалисти Рамак - раби Моше Кордоверо, Моше Алшех. Написал и стотици отговори свързани с алаха на въпроси зададени му от цялата еврейска диаспора. След като Рамак основава прочутата си кабалистична школа в Цфат, раби Йосеф Каро става негов ученик, а след смъртта на Рамак, за приемник и учител е избран Ари. Раби Йосеф Каро продължава да изучава кабала и при него.

Раби Йосеф Каро се е женил три пъти. Докато живее в Турция двама негови синове и дъщеря му умират. Той бил надживян от трима сина, като един от тях умира няколко години след неговата смърт. Според традицията един от синовете на раби Йосеф Каро бил сгоден за дъщерята на раби Ицхак Лурия - Ари. Раби Йосеф Каро е погребан в Цфат, където и до ден днешен гроба му може да бъде посетен. Неговата смърт отбелязва края на ришонимите (първите коментатори) и поставя началото на периода на ахронимите (последните) – който продължава до днес. 

Освен „Бет Йосеф” и „Шулхан Арух”, раби Йосеф Каро написал коментари по някои части от „Мишна Тора” на Маймонид, които нарекъл „Кесеф Мишне”. След смъртта му са публикувани още „Бедек аБайт” – допълнения и поправки на „Бет Йосеф”, „Келалей аТалмуд” – по методологията на Талмуда, „Авкат Рохел” – отговори, „Магид Мешарим” и „Дерашот”.

Раби Йосеф Каро бил голям кабалист, повлиян от кабалистичните кръгове на Балканите. И така той вярвал, че кабала не е само мистична теория (което било най-разпространеното и приемано мнение по това време), ами същността – вътрешната част на Тора. Раби Йосеф Каро вярвал, че е посещаван от небесен учител, който му разкривал кабалистичното учение. Този феномен не бил нещо особено сред кабалистите, които наричали духа водещ откровението „Магид” (разказващ). Благодарение на заниманията с кабала раби Йосеф Каро заслужил да бъде обгърнат постоянно от присъствието на Твореца и да му се явява Магид, с който да учи. Разкритията на Магида понякога били във формата на реч, идваща от устата на раби Йосеф Каро. Раби Шломо Алкабец (авторът на „Леха Доди”) кабалистичен учител на раби Каро, става свидетел на един от контактите на раби Йосеф Каро от Магида. Той пратил писмо до кабалистите в Солун. В него той пишел, че през нощта на празника Шавуот другарите му чули глас говорещ с устата на раби Йосеф Каро. „Това беше висок глас, произнасящ всички думи ясно. Всички присъстващи чухме гласа, но не успяхме да разберем какво се казва. Това беше очароващ глас, който ставаше невероятно силен. Всички ние онемяхме и никой от нас не можеше да помръдне, заради огромния страх и страхопочитание.” След това обаче, раби Шломо Алкабец записал какво казал гласа и разшифровал съобщението.

Раби Йосеф Каро около четиридесет години си водел дневник, в който записвал разкритията от Магида. Този кабалистичен труд, наречен „Магид Мешарим” (Проповедник на праведността) бил публикуван през 1704 в Амстердам. (А писмото на Шломо Алкабец е публикувано като увод на тази книга). Забележителна черта на „Магид Мешарим” е начина, по който Магида се обръщал към раби Каро..

 ШУЛХАН АРУХ

Раби Йосеф Каро написва „Шулхан Арух” (Подредена маса) когато вече е възрастен, за да могат тези, които не притежават необходимото образование, да разберат „Бейт Йосеф”. Книгата „Шулхан Арух” има забележителна история, както почти всяка друга книга писана от кабалист. Интересното е, че самият автор не е имал високо мнение за нея, отбелязвайки, че той я е написал главно за  ("младите ученици"). Никога не я е давал като източник в отговорите си, посочвал е винаги „Бейт Йосеф”. Завършеността и съвършенството на тази книга е това, което й дава неоспоримото място на изключителен кодекс по алахата. Фактът, че била извлечение на „Бейт Йосеф”, който излага подробно историята на всеки закон и правило, я прави невъзможна за атакуване по начина по който е атакувана. Следвайки „Арбаа Турим” и „Шулхан Арух” е разделена на четири части: Орах Хаим, Йоре Де’а, Евен Аезер, Хошен Мишпат

Коментара (0)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар