Акива бен Йосеф (3775г. - 10 Тишрей 3896г. - 15-135г. от н.е.), систематизатор на Алаха, един от известните таннаим, най-големия кабалист за времето си. Акива се е родил в семейство бедни хора, герим (приели йеудаизма) и не получил в детството си никакво образование. Това че, нямал потекло навремето не му позволило да стане глава на Санедрина (Върховния еврейски съд). Бъдейки пълен материалист той е мразил много познавачите на Тора, когато "виждал равини бил готов да ги ухапе като магаре”.

Той не се прибира и отива да учи още 12 години. Раби Акива вече е смятан за неоспорим авторитет в Тора и най-великия кабалист по това време. Преподавал и в Бней Брак в група от около 300 ученици. За целия си живот обучил около 24 000 ученика. Учениците му са го прославяли: „Наш Велики учителю, ти знаеш всичко, всичко при теб е подредено по рафтовете”, той им отговорил: „Не и това което вие знаете, и това което аз знам – всичко е нейно (на Тора, бел. на ред.). Учениците му са разделени на двойки. На арамейски една такава двойка се нарича „хеврута” от думата „хибур” (обединение), „хавер” (другар) и хевра (група, обединение на единомишленици). В кабала даже двама човека обединени в група представляват прототипа на общата човешка душа Адам Ришон, т.е. двама човека обединили се заради достигане на Целта на творението, имат всички условия за това. По време на въстанието на бар Кохба (раби Акива дейно подпомага въстанието и дори нарича Мешиах - бар Кохба. Уви прави грешка!, бел. на бълг. прев.) между Песах и Лаг баОмер измират (от чумна епидемия природната проява) всички ученици на раби Акива поради възникване на ненавист помежду им (духовната причина за смъртта им). Намирайки се на определено духовно ниво, болшинството му ученици нарушават основното правило на Тора, установено от техния учител „Обичай ближния си както обичаш себе си”. Остават живи само пет ученика (раби Йеуда, раби Меир, раби Йоси, раби Елиезар бен Шамуа, раби Шимон бар Йохай), които запазват и развиват основния принцип на раби Акива за любовта към ближния. 

Раби Акива е посещавал нееднократно Рим, в състава на делегации от мъдреци, опитващи се да извоюват изпълнението на заповедите и безпроблемното изучаване на Тора. Обратно на някои религиозни авторитети - съвременници на въстанието на Бар Кохба (истинското име е Шимон бар Козиба (на арамит „син на лъжата”, Кохба – звезда на иврит. това име му дава раби Акива) – раби Акива, видимо приветствал въстанието и е бил признат за негов водач. След разгрома на това въстание римските власти затварят Акива в затвора, където той въпреки забраната продължавал да учи на Тора. Смъртта на раби Акива била мъчителна (докато умирал казвал молитвата „Шема Израел”): палачите одрали кожата му със железни куки. Раби Акива е приел своето мъченичество, като висша възможност за изпълнение на завета: “И обичай Г-спода, Б-га твой с цялото си сърце и душа и всичките си сили” (Дварим 6:5 ).

Мидрашът ни описва че раби Акива постига тайни на Тора, които не са били открити даже на Моше. Той възприемал най-съкровената информация, закодирана в изображението на "коронките" над буквите в Тора. В кабалистичните книги се указва, че раби Акива е превъплъщение на душата на праотеца на евреите Яаков и както самия Яаков пасал стадата на бъдещия си тъст Лаван, така и раби Акива пасъл стадото на бъдещия си тъст Калба Савуа. В Талмуда се описва, че той е един на четиримата мъдреци, които при живота си на земята са "влезли в ПАРДЕС" - духовния свят, откриващ се само на умрелите праведници. И само той успял да се "върне с мир", т.е. да остане жив и да съхрани разсъдъка си. Раби Акива е описван, като човек, който се е грижел за бедните, отличавал се е с безпределна скромност и в същото време с голяма духовна независимост и смелост при отстояване на своите убеждения. Раби Акива е посочил “великото правило на Тора” синтезирано в заповедта “Обичай ближния си, както обичаш себе си.” (Ваикра 19:18). В природния закон за любовта раби Акива открива ключа за промяната на възприеманата действителност. Променяйки отношението си към ближния от егоистично, каквото е то още от раждането ни към любов и алтруизъм, това ще доведе до прекъсване на всички нещастия по света. Егоизмът и нищо друго в света води до несполуките и бедите.

Раби Акива приема революционното по това време решение да оформи и запише основните аспекти на устната Тора. Той възлага на талантливите си ученици тези отговорни задачи: раби Меир, съставя черновата на Мишна и този труд е бил използван по-късно от раби Йеуда аНаси при създаване на Мишна. Неговите ученици раби Йоси, раби Неемия и раби Йеуда съставят ядрото на  Мидраша: Сифри, Сифра, Мехилта и т.н., РАШБИ съставя "Зоар" - основата на скритата Устна Тора. Основният принцип при обяснението и тълкуването на Тора от раби Акива е бил този, че тя бидейки изпратена от Твореца, не може да съдържа нещо, което да не е съществено и поради това в нея всяка буква и всеки знак има дълбоко значение.

В трактата "Пиркей Авот" има негова мисъл отразяваща изключително сложната корелация между Б-жественото провидение и свободата на волята. Всичко е предопределено, но е дадено и право на избора. "Всичко се дава под залог и на всички живи вече е хвърлена мрежата: лавката е открита и Хазяина дава в дълг, книгата за дълговете е разкрита и ръката пише и всеки който иска заеми отива и взима. Но от ден на ден събирачите на дългове обхождат всеки човек и прибират дълговете си, както от знаещия, така и от незнаещия човек". Коментаторите обясняват смисъла на алегорията: "лавката" това е нашия свят с всичките му съблазни и възможности (Раши), "събирачите на дългове" - наказанията за нечестивите дела (Рамбам ), "мрежата" е смъртта, от която не може да се скрие нито един човек (Раши). Той е казвал също "Традицията е ограда за Тора", (устната Тора огражда (предпазва) от невярното разбиране на писмената Тора - Раши).

Когато след потушаването на въстанието на Бар Кохба император Адриан (117-138) забранява изучаването на Тора и изпълнението на заповедите, раби Акива твърдял, че първото трябва да се предпочете пред второто (изучаването на Тора е водещо пред заповедите). Тора, народа на Израел и земята на Израел са неразривно свързани: евреина не трябва да напуска Ерец Израел и да не става идолопоклонник. Сентенцията на раби Акива - “всеки евреин е царски син” утвърждава равенството на богатия и бедния пред закона. Вярата на раби Акива е проникната от дълбок оптимизъм: даже в изпълнението на пророчеството, че Йерусалимския Храм ще бъде разрушен, той вижда предизвестието, че ще се изпълни и пророчеството за възстановяване на светинята.

В духа на тълкуванията на раби Акива, Тора е преведена на арамейски език от неговия ученик, гера Онкелос.

Коментара (1)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар