Хешван חשון

Осмият месец - хешван

Хешван е осмия по ред месец на библейския календар. Това е особен месец. В ТаНаХа той е наречен бул (повяхване – превод от библейски), тъй като с неговото идване повяхва тревата по поляните и животните започват да ги хранят с подготвеното, като запас сено (ком. на РАШИ ). Някои смятат, че това име произлиза от думата явул (урожай – превод от библейски), защото в хешван започва оранта и сеитбата на зимниците (ком. на РАДАК ). Други свързват думата бул с думата мабул (потоп – на ивр.) защото в този месец падат обилни дъждове. Тъй като в този месец е започнал и Световният потоп , било е определено той и в бъдеще да бъде дъждовен.
Всевишният е направил Хешван месец на Своя гняв. Това е отразено и в съзвездието на месеца – отровния скорпион. Скорпионът и змията съгласно мидраша, често се явяват изпълнители на небесното правосъдие. Хешван не съдържа нито един радостен ден и изобилства с нещастия. Понякога хешван го наричат месеца на Рахел – тя умира на 11 Хешван. Мидрашът разказва, че от всички праотци и прамайки, само Рахел успява да смекчи гнева на Всевишния върху Исраел.

Месец Тишрей съгласно "Сефер Йецира" (Книгата на Създаването)

Съгласно "Сефер Йецира" за всеки месец кореспондират: буква от еврейската азбука, зодиакален знак, едно от дванадесетте колена на Исраел, чувство и контролиращ орган от тялото.

Хешван (на иврит: חשון) или както е известен, Мар Хешван, е осмия от дванадесетте месеца от еврейския календар.

В Библията, Хешван се нарича месеца на бул (בול) име, което произлиза от думата за "потоп" (מבול). Потопът започва на 17 Хешван и завърши през следващата година на 27 Хешван. На следващия ден, 28 Хешван, Ноах поднася жертвата си на Б-г и Б-г се заклева никога повече да не прави потоп върху земята, с който да унищожи цялото човечество и след това разкрива знака на завета Си със света - дъгата.

Хешван е само месец, през който няма нито един празник или специални мицвот. Ние учим, че той е "запазен" за времето на Машиах, който ще освети третия Храм през Хешван.

Буква: Нун (נ)

Буквата нун се счита за буквата на Машиах, както се казва (с позоваване на Машиах): "Преди слънцето, името му е Уе-нон [от нун]" (Псалми 72:17). Като глагол-корен, нун означава "да управлявам." Като съществително, тя означава "наследник на трона" (от нин).

Хешван, осмият месец, е месеца на Машиах, защото осем подчертава вечното откровение на свръхестественото (завършеното състояние на съвършенство на ректифицирана природата е тайната на числото седем). Докато в сегашната ни действителност "арфата" на която свири цар Давид и е използвана в Храма има седем струни, арфата на Машиах ще притежава осем струни. Както 8 надхвърля 7, така и 50 (числената стойност на нун) надхвърля 49 = 7².

В сегашната ни действителност, нун е закривена, ограничена от границите на природата. С идването на Машиах, нун ще "изправи" (под формата на крайна нун - ן) и ще пробие границите на природата - низходящо ( "под линията") в подземните сфери на действителността, за да разкрие там Б-жията всеобхватна Безкрайна светлина.

Зодиакален знак (мазал): Акрав (Скорпио - Скорпион)

Нашите мъдреци ни учат, че скорпионът (עקרב) е най-смъртония член от общата категория на отровните същества, чиято архетипна фигура е изначална змия от Еден. На иврит думата за "Скорпион" произлиза от думата означаваща "пета" (עקב), както се казва: "И ти [змията] ще го ухапваш [човека] по петата" (Битие 3:15). Така скорпионът символизира съвършеното "ухапване" от змията по петата на човек. Макар, че отровата на змията се счита за "гореща" отровата, а на скорпиона се счита за "студена." Машиах е единствената и уникална душа, която ще може да преодолее, да убие и в крайна сметка да съживи първична змия (с цел да я върне към доброто). (Душата на Машиах и непрекъснатото й съзнателно състояние, манифестиращо крайното пречистване на "горещината", пълното "изгаряне" в любовта си към Б-г и Исраел, както и тази на абсолютния "студ", "студа" на фалшиви суети на този свят.) Това е тайната на добре познатата гематрия, че "Машиах" (משיח) е равна на "змия" (נחש).

В действителност, Машиах е числено, свързан със скорпион, тъй като "Машиах" (358), плюс 14 е равно на 372, стойността на "скорпион". 14 е стойността на Давид (דוד) и 14-тата буква от иврита е нун, буквата на месец Хешван. Освен това, коренните букви на Хешван са хет-шин-нун и като се разместят се получава "змия." Една крайна точка за отношението на Хешван към Машиах, която коригира змията е, че докато змията е крива и навита, нун в думата Хешван е "е изправена", тъй като е последна нун.

Коляно: Менаше

Менаше е първородният на Йосеф. Произлизайки от думата "да забравя" (буквално "за скоча нагоре и навън"), Менаше предполага силата на цадик (Йосеф), която да ни накара да забравим тежестите, изпитанията и трудностите на този свят, с настъпването на Машиах. Със силата и чувството на Менаше, всички болки на този свят, ще се трансформират и превърнат в удоволствието от епохата на Месианската ера.

Името Менаше (מנשה) може да се пренареди до "душа" (נשמה). Менаше показва смисъл за разкриване на Б-жествената душа в Исраел. На едно място в Тора, Моше е наречен Менаше - Менаше е Моше (משה) с допълнителен нун (буквата на Хешван).

За Моше се казва, че: "Той е първият спасител и той е окончателният спасител" (виж Шемот Раба 4:2; Зоар 1:253 А; Шаар аПесуким, Ваиехи; Тора Ор, началото на Мишпатим). В първият си живот (като "първият спасител"), Моше не стигна до 50-тата порта на разбирането - разбирането на Самия Б-г, така да се каже и най-дълбокото му намерение при създаването на Вселената. 50 е числената стойност на буквата нун, буквата на Хешван. Но, когато Моше се завърне като Машиах - окончателния спасител - ще му бъде дадена завинаги 50-тата порта, нун от Машиах, тайната на Менаше (Моше с допълнителен нун).

От Зоар ние научаваме, че когато Моше си отива от този свят, първо е получил 50-тата порта и е бил включен, така да се каже, в Мишна (משנה), друга пермутация на Менаше (и Моше плюс допълнителна нун). Чрез изучване на Мишна днес (по време на изгнанието) разкриваме душата на Исраел и по този начин заслугите за изкуплението на Моше - Машиах и универсалното откровение на 50-тата порта на разбирането.

Чувство: Обоняние

Усещането за миризма е най-духовното от всички сетива. На иврит думата за "миризма" (ריח) е сродна с думата "дух" (רוח). Мъдреците ни учат, че миризмата е единственото чувство, което "радва душата, а не тялото." Както бе отбелязано, на иврит, "душа" е пермутация (пренареждане на буквите, бел. на бълг. ред.) на Менаше.

Обонянието е единственото възприятие (от петте сетива), което не е участвало и по този начин не е било повредено или замърсено, в първичния грях на човека в Еденската градина. Това е чувството, което е спасило еврейския народ по времето на Мордехай и Естер, които се наричат Мор веХадас ("смирна и мирта", двата основни източника на аромат).

Освен това, изрично е посочено, че чувството на Машиах е обонянието. "И той ще възприема аромат, със страх от Б-г" - "той ще съди по миризмата" (а не с виждане или чуване. Ишая 11:3; Санедрин 93б). С чувството си за мирис (неговия "свети дух"), Машиах ще знае как да свържи всяка еврейска душа до Б-жествения й корен и по този начин да определи своето племе (клон) в Исраел.

Контролер: черва

Думата "черва" (דקין) произлиза от същия корен като думите означаващи "минута" (דקה) или "зърно" (דק). Това указва, за разделяне на отделни, рафинирани части.

В процеса на подготовката на тамян за Храма (съвършеният израз на възприятието на обонянието – службата в Храма), коенът ще повтаря (отново и отново) фраза, която използва думата "за мелене" (הדק היטב, היטב הדק ), който също е сроден с думата за "черва."

Всички жертви в Храмовата служба са предназначени, за да произведат "приятни аромати" (ריח ניחוח) и да насладят Б-жественото чувство за аромат, което символизира Б-жественото „удоволетворение“ от службата на Неговите деца - Исраел, в частност, както и на творението като общо. Мъдреците тълкуват фразата "удоволствие от аромат" като "Аз съм удоволетворен, защото Аз говоря и волята ми се изпълнява." Това Б-жествено удовлетворение от човека и създанието е за пръв път показано на 28 Хешван, когато Ноах, предлага жертвата си на Б-г. Поради своето удовлетворение, Б-г се заклева на Ноах никога повече да унищожава света с потоп. Както е изразено изрично в законите на Тора, мазнината на червата, когато се предлага на олтара прави "удоволетворителния" аромат за Б-г. Поради тази причина червата се разглеждат като контролиращи чувството за обоняние.

С разрешение по материали от сайтовете 7for70 и inner.org

Коментара (0)