Елул אלול

Шестият месец- Елул

Eлул е шестият месец на библейския календар. На 25 Елул е създаден от Твореца света . Съзвездието на месеца е дева. То е символ на чистотата и скромността защото елул е месец на разкаянието и връщане към Всевишния. Девата символизира постоянния стремеж към съвършенство, самоочистване и особена вътрешна красота.
Още от самото начало дните на месец елул са били дни на благоволение. На 1 Елул пророкът Моше се изкачил отново на планината Синай за 40 дни, за да се приготви за получаването на Вторите Скрижали (самото получаването става на Йом Кипур). Тогава дните на месец Елул били избрани и установени, като дни на особена милост и благоволение за всички поколения – за да станат те основа и причина за разкаяние и изкупление на греховете.
Независимо, че да се разкаеш и върнеш към Всевишния е възможно във всеки момент, дните на Елул са подходящи за това повече от другите дни на годината – през тези дни Всевишният приема нашето разкаяние с голяма готовност. Защото в Елул на Небесата се пробуждат прошката и милосърдието и там по-леко приемат нашето покаяние. През целият месец Елул започва ежедневното тръбене с шофар.

Месец Елул съгласно "Сефер Йецира (Книгата на Създаването)

Съгласно "Сефер Йецира" за всеки месец кореспондират: буква от еврейската азбука, зодиакален знак, едно от дванадесетте колена на Исраел, чувство и контролиращ орган от тялото.

Елул е шестия от дванадесетте месеца от еврейския календар (броени от Нисан).

Наречен е „месец на покаянието“, „месец на милостта“ и „месец на прошката“. Елул следва предишните два месеца – Тамуз и Ав, месеците на двата най-големи гряха на Исраел, греха на Златния Телец и греха на шпионите.

Четирите букви на името Елул са акроним на първите букви от фразата от Шир аШирим (Песен на Песните) (6:3): „Аз (принадлежа) на Моя възлюблен и Моят възлюблен на мен.“ (Ани леДоди веДоди Ли, "в" се чете и като "у" на ивр., бел. на бълг. прев.) „Аз съм за моя възлюблен“ за разкаянието и ненадминато желание за завръщане към душата-корен в Б-г. „И моят възлюблен е за мен“ за Б-жествения израз на милост и прошка.

Това е месеца когато „Царят е на полето“. Всички могат да Го достигнат и Той осветява с образа Си всички.

Елул е месеца за подготовка за най-светите дни на Тишрей. Тези дни са дните, когато Б-г разкрива на еврейския народ огромна милост.

В „малките номера“, Елул=13, което според Ари посочва 13-те принципа на Б-жествената милост, които се разкриват през месец Елул.

Буква: Йуд (י)

Йуд е първата буква от Тетраграмона, есенциалното Б-жие Име – А-вая, Името на милостта. Тя също е и последната буква от Името А-донай, Името, което облича Името А-вая, за да го разкрие и покаже на света. Така, йуд е в началото (на същността на Б-жествената милост, А-вая) и йуд е в края (изказ на Б-жествената милост, А-донай).

Всички създадени форми започват с началната „точка“ на енергията и жизнена сила, точката на буквата йуд. Краят на креативния процес е „точката“ на консумация и наслада – йуд. „В началото Б-г създаде...“ е първоначалната точка; „и Б-г завърши на седмия ден...“ е крайната точка.

Думата йуд означава „ръка“. Нашите мъдреци интерпретират изречението: „Още докато, Моята ръка основаваше земята, Моята дясна ръка развиваше небесата“, също и „Б-г разгърна дясната Си ръка, за да създаде небесата и разгърна лявата Си ръка, за да създаде земята.“ Дясната ръка е точката на началото, а лявата е точката на края.

В по-предното цитирано изречение, лявата ръка се има пред вид (изказано като „Моята ръка“ без дефиниране на посоката – ляво , дясно) се появява преди дясната ръка. Това кореспондира на мнението на Хилел, че :“земята предхожда (небесата).“ Земята показва консумацията на Създанието - „краят на действието е първо в замисъла.“

Йуд от Елул е, в частност, лявата ръка, контролера за чувството на месеца – чувството на действие и поправяне. Това е крайната точка на Творението, достигащо пълната си цел и край, йуд от А-донай перфектно рефлектира в създадената реалност на йуд в А-вая.

Зодиакален знак (мазал): Дева - Бетула

Бетула символизира Б-жията възлюблена булка, Исраел, булката от Шир аШирим, която казва на младоженеца: „Аз съм за моя възлюблен и моят възлюблен е за мен.“

Думата бетула присъства за пръв път в Тора (и само един път е използвана за специфично описание на жена) във фразата на еврейската пра майка Ривка, преди нейното омъжване за Ицхак.

В кабала съюза между Ицхак и Ривка символизира духовната служба на молитвата и привързаността към Б-г. Ицхак (гематрия 208) и Ривка (гематрия 307) = 515 = тефила (молитва на ивр.).

В хасидут, израза „Аз съм за моя възлюблен и моя възлюблен е за мен“, се отнася, в частност, за службата на молитвата през месец Елул.

„Девицата“ на Елул (Ривка) дава живот (имайки пред вид порядъка на месеците в годината) на „близнаци“ на Сиван (Яаков и Есав, синовете на Ривка, както беше отбелязано по-горе). Първите скрижали, дадени през Сиван, били счупени (заради греха). Вторите скрижали, дадени на Моше през Елул (месеца на покаянието) са цели. Покаянието се идентифицира в кабала с „майката“ (общо и в частност с Ривка). „Майката“ е бина = 67= Елул.

В кабала „майката“ остава завинаги (в духовен план) „девица“. В непрекъснатото състояние на тешува и тефила нейната „винаги нов“ съюз с „бащата“ никога не спира - „двама съпрузи, които никога не се разделят“. С идването на Машиях това ще бъде състоянието на спускане на младоженеца и булката. („Бащата“ и „майката“ кореспондират на първите две букви на А-вая - „горният съюз“; „младоженеца“ и „булката“ или „сина“ и „дъщерята“ кореспондират на последните две букви от А-вая - „долния съюз“).

Бетула символизира, както и „девствената земя“, земята на Исраел, предопределена да се ожени за народа на Исраел, така и провъзгласеното от пророците: „Както младежа ще се ожени за девицата, така и твоите деца ще се оженят за теб (земята на Исраел)“ (Исая 62:5). Тук ние виждаме че децата се женят за „майката земя“, която остава „девствената земя“.

Земята показва поправянето на действието, чувството на месец Елул, както бе описано по-горе.

Коляно: Гад

Гад означава "лагер", както е в стиха (благословията на баща ни Яаков към син му - Гад): "Гад [разговорно лагер] лагери [военни лагери] ще го притискат и той ще притисне всички лагери" (Берешит 49:19). Специалният талант на Гад е да организира "компания."

Името Гад означава и "добра съдба." Наистина е в "добра съдба" за Исраел да бъде възлюбената булка на Б-г, а тази "добра съдба" се разкрива чрез средствата за нашите добри дела, особено тези, които имат за цел да поправят нашите недостатъци и се разкрасим като невеста за младоженеца си.

"Добрата съдба" на Гад се отнася, в кабала, към тринадесетте принципи на милостта, които се показват през месец Елул, за да се повдигне душата към корена си (нейната "добра съдба"), за да се върнете към Б-г.

Гад = 7. Гад е 7-мия син, родил се на Яаков. Късмет (мазал на ивр.), по-общата дума за "добра съдба" = 77. В средата на мазал \מזל\ е буквата зайн \ז\. Когато две букви гимел и далет, които образуват името Гад \גד\ заменят зайн (=7) от мазал, се получава думата мигдал, "кула". Стихът гласи: "А кулата [мигдал=77] от мощ [аз=77] е Името на Б-г", по което трябва да върви цадикът и да се възвиси. В кабала "кулата от мощ" представлява булката, бетула на Елул, душата - корен и късмета на еврейския народ. Цадикът, младоженецът бяга с всички сили, за да влезете в "кулата на мощта."

Чувство: Действие

Чувството за действие е "чувство" и вътрешно "знание", че делата, посветени на доброто винаги са в състояние да отстранят повредено или разбито състояние на душата. Това е чувството необходимо за обслужване на духовната служба на Елул, службата на покаяние и истинска тешува към Б-г. Възприемането на действие е, че това усещане никога не се отчайва. Това е "точка", йуд (от Елул), на Б-жествената служба. Без нея никой не би могъл нито да започне (действие) или да го спре.

Смисълът на действие е балансиране, за да се фиксира разбития обект (за да се "спаси" положение), вместо да се изхвърли.

В допълнение, усещането за действие е чувството за организацията и чувство за управление на комплексни системи (както Гад, племето на Елул означава "лагер" и "компания").

За буквата йуд на Елул се казва: "Б-г с мъдрост [точка на йуд] основа [поправи] земята [усещането за действие]."

Контролер: Лява ръка

Както бе споменато по-горе, Б-г простря лявата си ръка, за да създаде земята (и както бе казано по-горе: "Б-г с мъдрост основа земята" [Мишлей, Притчи Соломонови 3:19]).

Дясната ръка (по-духовната от двете ръце, която създава небето - "Повдигни очите си и виж Кой е създал тези" - вътрешното, духовно измерение на реалността) контролира възприемането със зрението, а лявата (по-физична) ръка контролира чувството за действие.

Мицва (заповедта за действие) на ръчния тефилин се извършва на лявата страна (дясната ръка го слага на лявата ръка, т.е. "го вижда", сложен на лявата страна).

Лявата ръка е тази, която допира сърцето. Това ни учи, че всички действие по поправяне произтичат от добрите емоции и намерения на сърцето.

С разрешение по материали от сайтовете 7for70 и inner.org

препоръчваме:

статията 42 от "Шамати" на Рабаш,

"Започни отначало - Рош аШана"

"Рош аШана"

Коментара (3)