Този материал е част от книгата "Маската на вселената" от рав Акива Татц, която може да прочетете тук

Мегилат Естер

Някои тайни, които формират връзката между скрития и външния свят се отнасят към темата за Пурим. Изучавайки Пурим ние по нов начин ще оценим разгледаните в тази книга идеи, ще ги сравним във всички исторически епохи: от Адам и Дървото на Познанието, та чак до този дълго очакван момент, когато напълно ще ни се открие истинската връзка между сферите на духа и материята.

Думата “мегила” означава свитък. От този ивритски корен се образува думата “мегале” – разкривам. Когато ние разгръщаме свитъка, той ни разкрива своите дълбоки тайни. Това сходство е още по-знаменателно, защото в “мегила” за Пурим на пръв поглед няма никакви откровения. От всичките книги на еврейския закон, тя се оказва най-разбираема и приземена: в нея нито един път не се споменава Името на Б-г и всички описани събития, като че ли стават по естествен начин. В този свитък не са открити чудеса, нито пламенни речи на пророци.

Гимара пита: „Аман мин аТора минаим”, (Къде може да се намери името на Аман в Тора?) Този въпрос изисква предварително обяснение. Известно е, че в Тора има абсолютно всичко. Както вече беше казано, Тора е източник на всичко съществуващо, затова тя трябва да съдържа в себе си източниците на всички аспекти на мирозданието.

Появата в света на всеки човек или предмет се предшества от гени, в които са закодирани всички индивидуални особености на човека или предмета. Тези гени трябва да се търсят в Тора, при това най-важните гени на индивида са заключени в името му. Защото, както вече отбелязахме името изразява същността.

“Име” на иврит е “шем” . От този корен е образуваната и думата “шам” – “там”, защото “там” – това е крайния етап на всяко движение или процес, това е неговия “тахлит”, главното предназначение. Докато има движение към целта, тя е винаги „там”, оставайки на фокус и обект на това движение. От корена “шам” произлиза и думата “шамаим”, небе или, в абстрактния смисъл, духовния свят, който се явява главното предназначение, “тахлит”, на всички движения в този свят, неговото абсолютно “там”. Крайният пункт на назначение на всичко, което съществува в света се явява името, изходното обозначение на същността.

Но защо на Гимара и трябва да търси името на Аман в Тора? Явлението, което представлява Аман е длъжно да има изходен пункт в Тора. Ако ни се отдаде да намерим неговото име в текстовете на Тора, ще можем да издигнем същността на неговата личност, да покажем духовния ген на Аман. Тогава ще разберем, какво представлява той и каква роля е определена за него и всичките му потомци и всички подобни на него в този свят. Аман, потомъкът на Амалек, народът, чиято единствена и главна цел се състояла в унищожаване на еврейския народ, трябва да има своето място в Тора. Намирайки неговото име ние ще разберем, кой е той и какво представлява по себе си Амалек.

Гимара намира името на Аман в началото на Петокнижието. След като Адам откъснал забранения плод от Дървото на Познанието, Б-г се появява в Едемската градина и го попитал: ”Амин аЕц…”, (Ти (яде ли) от дървото…?) Думата “амин” е и ”Аман”. Тора е написана без гласни, затова думата “амин” може да се прочете като “Аман”. Когато Б-г пита човек: “Ти яде ли от дървото…”, в Неговия въпрос присъства думата “амин” – Аман.

“Ти яде ли от дървото?” – Какво тук е общото с Аман? Какво отношение има Аман към въпроса, който Творецът задава на Адам? Несъмнено тук е скрита някаква много важна истина, доколкото тази фраза е била произнесена в началото на Творението. Ние виждаме началото на грехопадението. Ролята на Аман в света по някакъв начин тясно е свързана с източника на греха.

Б-г се обръща към човека, който е извършил грях и повече не е в състояние точно да чува Неговите думи. Да разгледаме по-подробно това положение.

Въпросът, зададен от Б-г, е характерен с тази дистанция, която е възникнала между Твореца и човек в резултат на грехопадението. След извършването на греха, Адам се крие в Градината. Появява се Б-г и пита: “Къде си?, а след това – “Ти яде ли...?” какво означават тези въпроси? Та Творецът, вероятно е знаел, къде се намира Адам и че е откъснал забранения плод. Тук и да се пита, не е необходимо. Разбира се, че Той всичко знае, но човек се държи така, като че ли Б-г не го вижда, и Всевишният се обръща към човека точно така, както човекът се обръща към Него.

Адам толкова е откъснат от реалността, толкова е избутан встрани, че убеждава себе си, че може да се скрие от Него, Този, който вижда всичко. Но нали само до преди малко е общувал с Твореца, водил е с него пряк и открит диалог, нима е забравил с кого си има работа? Не, той познава Б-г и поради това се крие от Него! Адам е стъпил вече в илюзорния свят, чувства вина и срам пред Владетеля на вселената, но си е въобразил, че е възможно да се скрие от Него. Адам вече е загубил своето ясновидство. Отдалечавайки се от Твореца, той губи перспективата и се лишава от контакт с Източника на реалността. Но с това не се ограничават загубите: Б-г се държи по същия начин! Щом Адам се крие, колкото жалък и глупав да е в своето поведение, Б-г решава да приеме правилата на неговата игра: “Къде си?” – Властелинът на вселената, като че ли иска да му каже, че Той не го вижда. “Ти яде ли…? – като, че ли Властелинът на вселената не знае, ял ли е той или не. В света идва съмнението. Възможно е, сега можеш да се криеш, възможно е Той да не те види, възможно е Той да не знае, че човек е сгрешил. Между Б-г и Неговите създания се образува разрив, дистанция, пропаст от съмнения. Името на този разрив, името на това съмнение е – Амалек. Гематрията потвърждава аналогията: думата “Амалек” има такова числено значение, каквото има и думата “сафек”, съмнение. Източникът на Амалек пробива в този свят - ражда се Аман.

Думата “амин” – това е просто самият въпрос. В изречението “Ти яде ли…?” думата “амин” изпълнява само синтактична функция изразена във въпросителната форма. Това е и Амалек, това е и Аман: духовна сила представена от Амалек, която отделя Б-га от света, тя ослепява човек и му пречи да види висшата истина. Амалек  - това е дистанцията между Б-г и света.

Но именно това е искал Адам в своето трагично и необратимо заблуждение. Той е откъснал забранения плод, защото се е стремил да направи своята роля в този свят по-значителна, него не са го задоволявали предишните изяви на свободната му воля, която се свеждала само до въздържание от извършване на единия грях. Адам е чувствал, знаел,  че е способен на много повече и разсъдил, че ако спусне света и себе си заедно на ниво, отдалечено от Б-г, ще му се отдаде след това да се върне на същото място и да се възвиси до предначертаното му съвършенство, че той ще съумее да приближи света до Твореца със собствения си труд, със своите лични усилия. Та нали ако няма дистанция то няма и място за работа. Какво съм способен да направя аз лично, какво мога да достигна, ако всичко и така вече е направено и ако всичко е идеално? Така, че не е ли по-добре да рискувам, помислил си Адам, не е ли по-добре да отделя света от идеала, за да мога след това да го върна по-близо до него. Та нали Б-г не ме е създал напразно, именно на мен ми предстои да реша тази важна задача.

По-късно ще се върнем към тази идея и ще опитаме, колкото е възможно по-точно да определим източника на това заблуждение, а сега само ще отбележим, че грехът на Адам е увеличил дистанцията между човек и неговия Източник. Когато такава дистанция съществува, възникват множество проблеми. Когато има много пространство за маневра, която позволява да се игнорира Б-жественото Присъствие, хората започват по всички възможни пътища да утвърждават своята суверенна воля. Да, свободата на избора значително нараства, но затова се налага да се плаща много скъпо: сега за нас е достъпно всяко зло, каквото могат да направят хората и светът е открит за това зло.

* * *

Амалек – това е народ, който се опитва да унищожи евреите през цялата им история. Във физически смисъл, става дума за нация, общност от хора, които смъртно и яростно ненавиждат еврейския народ. Но всяко физическо явление има своя корен, всяко физическо явление – не е нищо друго, освен духовна сила, която се материализира в света. Амалек по своята същност е тази сила, която се стреми да унищожи еврейския народ и неговото особено предназначение. Но в какво конкретно се проявява еврейския народ и какво е предназначението му в този свят? Каква духовна сила представяме ние? Задачата на еврейския народ се състои в това, да разкрие Б-жественото Присъствие в света. Такава е нашата функция. „Атем ейдай” (вие сте Моите свидетели) – казал Г-спод. Свидетелите съобщават затова, което не се вижда от всички. Защото ако някаква вещ присъства и тя е очевидна, свидетели не са необходими. Към тях се обръщат само в случай, когато другите не са в състояние, да докажат наличието на вещи или явления. Б-жественото Присъствие е невидимо и на еврейския народ е вменено в задължение да свидетелства и провъзгласява, че всички световни събития и явления се реализират с непосредственото участие на Б-г.

Ние сме длъжни да свидетелстваме за този факт, с целия си живот, с цялата си история. Амалек от своя страна изначално се стреми да унищожи нашето свидетелство, да го ликвидира на всяка цена. Амалек е готов да пожертва себе си за изпълнението на тази задача, за да унищожи всяко доказателство за иманентното присъствие на Твореца в нашия свят. Той е готов на всичко, за да се запази дистанцията между човек и Б-г и той ще жертва всичко, за да достигне тази цел. При такова екстремално поведение съществува всякаква причина: тази дистанция му е необходима за собственото му оживяване, без нея той не може да съществува. Той в същност е тази дистанция, тази пропаст, която разделя хората и техния Творец. Ако дистанцията изчезне ще изчезне и Амалек. Амалек това е разрива между физическото и духовното, той живее в това пространство и е готов да се бие на живот и смърт за неговото запазване.

Между Амалек и еврейския народ се води постоянна война, с наистина космически размах. Амалек се опитва да ни унищожи и на нас ни се налага, да се борим за своето оживяване. На практика тази война има много по-големи мащаби: Амалек се бори с Б-г и Неговото присъствие. Такава е причината за всички световни конфликти и войни. Амалек – това е мрака и могъществото на злото, гибелта на Амалек ще доведе до ликвидиране на разрива, между Б-г и човечеството, до възстановяване на тази близост, която разкрива Неговото Единство във всичко  съществуващо.

* * *

Когато евреите излезли от Египет, Амалек ги атакувал в пустинята. Амалекитяните предприели това самоубйствено нападение, защото еврейския народ е тръгнал да получава Тора, а това е грозяло самото съществуване на Амалек. Тора е най-яркото и убедително проявление на Б-г в нашия свят и първата задачата на Амалек и се състои в това, да не допуска такова проявление. Амалек е знаел, че не може да победи, защото евреите са били водени от Самия Всевишен. Те току що са били удостоени с чудесно избавление – Изхода от египетското робство и затова е било ясно, че Амалек е обречен на поражение. Но той е смятал, че рискът му е оправдан и знаел, че в това конкретно сражение ще оцелее само една от странните.

Тора описва срещата на Амалек и евреите: “Ашер карха баДерех”, (Този, който те срещна по пътя). Думата “срещнал” предполага случайно стечение на обстоятелствата, “карха” е образувана от корена “кар” в значението му “хладен”, но този корен има още две производни – “микре”, случай, съвпадение и “кери” – нечистота в интимната сфера. Да разгледаме всичките три значения.

Х л а д е н. Амалек е охладил душевния подем на евреите и възхищението на другите народи, които са наблюдавали даряването на Тора. Когато народите узнават, че света скоро ще получи Тора, те в някакъв момент също пожелали да се насочат към планината Синай, за да признаят Тора и нейното значение за цялото човечество. Амалек разбрал, че ако това се случи, той няма да има никакъв шанс за оцеляване и без да се съобразява с безнадеждното си положение, се хвърлил в бой, за да не допусне всеобщото признаване на Тора. Амалек атакувал евреите и въпреки, че бил разгромен и почти унищожен поставената от него цел била постигната: светът видял, че евреите могат да бъдат нападани, че те са само хора и в крайна сметка теоретично са уязвими. Разбирайки това народите на света решават, да не участват на Синайското Откровение. Раши привежда следната аналогия. Човек скача в котел с кипяща вода. Той получава тежки изгаряния, но с тялото си охлажда водата. Евреите са горели от любов към Б-г и жадували да получат Неговата Тора. Огънят на тяхната страст е бил в състояние да запали света, но Амалек охлажда този пламък.

С ъ в п а д е н и е.  В основата на идеологията на Амалек лежи принципът: всичко е случайно, всичко е съвпадение. Поради това казва той, всяко свидетелство, потвърждаващо съществуването на Твореца и Неговото пряко участие в делата на човек е само случайно стечение на обстоятелствата, а не доказателство. В света всичко се случва и не трябва да му се придава значение. Всички доводи са съмнителни, всички доказателства са измислени. Това е Амалек и неговия девиз е: съмнение и дистанция.

Н е ч и с т о т а. Ние, евреите служим като пример за вярност в отношенията между мъжете и жените и тази вярност намира отражение в нашия “брак” с Твореца. Амалек разкрива тази връзка и твърди, че такава лоялност е безцелна, че не са необходими доводи, за да има изпълнение. Според него в света не всичко има свое предназначение. А точно обратното, казва Амалек - обкръжаващите ни вещи и явления нямат цели и са лишени от значимост, между тях няма връзки. Така че, защо да не отдадем на необуздана разпуснатост? Ние евреите, въплъщаваме в себе си “брит”, всички ние сме в Завета. Амалек символизира разрива със Завета.

Ние свидетелстваме, че в света има и друго, освен реалността, открита от нашите очи, което е нашия собствен ограничен опит. Амалек от своя страна се опитва да докаже обратното: светът е само това, което ние възприемаме. Той отстоява правото на силния и казва: “Аз управлявам и моите интереси са над всичко”. Амалек идва, за да скрие реалността под маска, а ние се стремим да разрушим тази маска.

* * *

Когато Амалек ни е атакувал в пустинята, Йошуа възглавявал еврейските полкове, за да даде отпор на врага, а Моше застанал над полето на сражението. Моше вдигнал ръцете си и евреите започнали да побеждават. Но когато ръцете му натежали и започнали да се отпускат, хода на сражението се променя: Амалек започнал, да ни надвива. Какво означава това? Докато Моше е държал ръцете си над главата, ние побеждавахме Амалек. Нашият национален девиз е: "Наасе веНишма”, (Ще го направим и (след това), ще го чуем и разберем). Ние се кълнем във вярност на Б-г още преди да разберем или даже да се опитаме, да оценим значението на Неговата Тора и преди да узнаем, къде ще ни доведе тази вярност. Ние Му се кълнем, защото Той е Творецът и Той е истината. Само такава позиция може да се смята за интелектуално честна.

Моше Рабейну е човекът, който въплътява в себе си целия еврейски народ, държи ръцете си над главата. Ръцете това е “асия” действие, глава е разбирането. Когато ръцете са издигнати над главата, това означава, че действията изпреварват разсъжденията и разбиранията. Принципът “наасе” изпреварва принципа “нишма”: “Ще го направим и ще разберем”. Нашите действия, нашата реална практическа вярност към Теб, не е ограничена от нашия интелект и нашето “его”. Ние ще правим това, което е истинско и правилно независимо от нашите лични “закони” и интереси.

Амалек се опитва да опровергае тази позиция, той целият е потопен в своето его, в своите “неотменни права”: аз съм важен, аз съм центъра на мирозданието. В началото аз съм длъжен да разсъдя и да разбера и чак тогава е възможно, да реша да действам, а може и да не реша. Всичко зависи от това, до колко ще ми бъде изгодно. На първо място е моето разбиране, моята глава и чак тогава е възможна моята практическа отговорност, моята готовност за действие, моите ръце. И затова Моше е държал високо ръцете си. Когато ръцете са над главата - ние побеждаваме. Когато главата е по-високо от ръцете – побеждава Амалек.

* * *

Няколко века по-късно става още един сблъсък. Цар Шаул се отправил на война с Амалек - било му заповядано да разгроми и напълно да унищожи врага. Трябва да се отбележи, че физическата битка между армията на цар Шаул и силите на Амалек става само в ниската, физическа реалност. Аналогично космическо сражение се е водило на висше духовно ниво. Ако на Шаул му се беше отдало изцяло да унищожи Амалек в нашия свят, то той би премахнал разрива между света и Твореца. Като резултат Б-г незабавно би разкрил Себе си и би установил Своето вечно Присъствие. Би започнала месианската епоха. В тази битка между Шаул и Амалек действително залозите са били високи. Но Шаул не се справил със задачата. Побеждавайки Амалек и почти унищожавайки го, Шаул пощадява живота на Агаг, царя на амалекитяните. На практика неуспехът на Саул е бил само повторение на вече миналото. Грехопадението на Адам увеличава дистанцията между човек и Твореца. Адам е искал да предостави на човек повече свобода, да разшири диапазона на неговата активност и отговорност. Шаул фактически се е сблъскал със същата дилема: да унищожи Амалек, т.е. да ликвидира дистанцията между човек и неговия Създател и едновременно да отнеме свободната воля на човек, или да остави известен разрив, за да има възможност човек да постига независим успех, без да гледа на този разрив и благодарение на него.

Адам е имал възможност да доведе света до висшето му и вечно съвършенство, но не е използвал своя шанс. Шаул е можел да поправи първородната грешка: но се оказва пред същия избор и той е трябвало да вземе правилното решение. Но достигайки до това непостижимо високо ниво, което е недостъпно за нашето разбиране, той прави грешка. Шаул е предпочел да съхрани разрива и пощадил Агаг.

Агаг живял само една нощ. На следващия ден, пророк Шмуел лично убил водача на амалекитяните. Но вече е било късно: тази нощ, Агаг прекарал с жена си и семето му се съхранило в света. Жена му родила дете. По този начин се продължил рода на Амалек, наследник, на който става Аман.

Забележителното е, че Агаг е имал и други наследници – мъдреците на Устния Закон, които учили и преподавали Тора в Бней-Брак. Какъв е смисълът от това двойно родословие: от една страна – Аман, а от другата страна – мъдреците на Тора? Идеята е такава. Докато е жив Амалек, между света и Твореца ще се запази разрива и в света ще управлява тъмнината. Но именно тъмнината дава възможност, да се създаде светлина. Амалек това е тъмнината, а Тора е светлината. Ако светът е потопен в тъмнина, Тора може да донесе в него светлина. Получава се така, че именно благодарение на тъмнината съществуват мъдреците на Устния Закон, които ни обучават на Тора и довеждат Б-г в нашия свят. Това същото действие, което установява разрива между човек и Твореца, съхранява живота на Агаг и способства за раждане на Аман - то помага на Тора да освети света.

Такава е била целта на Адам, на този факт се основава целия негов разчет, когато той решава да разшири диапазона на своята свободна воля и да увеличи дистанцията между Твореца и света. Не трябва да се отрича логиката на Адам, неговите доводи са много убедителни. Разбира се, той не е бил прав. Той е действал против волята на Твореца и ние досега се разплащаме за неговото решение. Но в крайна сметка, сега ние виждаме, колко грандиозна е била неговата дилема. Да, той не е послушал Всевишния и е загубил. За Б-г е по-важно нашето послушание, отколкото най-великите ни жертви и както е казал пророкът Шмуел: “Нима всеизгарянето и жертвите са толкова желани от Г-спод, колкото вслушането в гласа на Г-спод? Та нали послушанието е по-важно от жертвите, подчинението тук е по-добро от жертвените овни”. Но благодарение на тази неудача се е появил шансът за нейнотото поправяне, провала поражда семената на бъдещето тържество.

Сега ние виждаме, че началото на Аман, Амалек и замисъла на Пурим е било положено още в Градината на Еден, в зората на човешката история. Амалек се създава с усилията на самия човек и с нашите усилия, той трябва да бъде окончателно победен. В Пурим ние четем Мегилат Естер, свитък, от който научаваме, че Б-г скрито управлява света. Самата дума “Естер” на иврит означава “скрит”. На въпроса “На кое място в Тора може, да се намери името Естер?” Гимара отговаря: “В стиха ВаАнохи хастир астир панай…”, (И Аз съвсем ще скрия лицето Си…).

Именно тази скритост ни подбужда да приложим всички усилия, за да се прояви ръката на Твореца на арената на историята. По време на Пурим („пур” на ивр, означава жребий, бел. на бълг. ред.) евреите са преживяли събития, които може лесно да се изтълкуват, като случайност, но те са съумели да разпознаят в тях направляващата Ръка, с което да потвърдят своята най-дълбока и безусловна вярност към Тора. На планината Синай Тора е била видяна от всички, за да се разбере б-жествената и същност не са били необходими никакви усилия и в резултат човек се оказва там, в някакъв смисъл във второстепенна роля. В Пурим се създава друга ситуация: Б-г скрива Своето лице от евреите, защото тяхното признаване на властта на Твореца тогава е имало по-важно значение.

Амалек понася тежко поражението си от Моше и Йошуа, но поражението на Аман в епохата на Естер е било по-съкрушително. Да се види ярката, всепоглъщаща светлина не е трудно, да се открие светлина в адската, непреодолимата тъмнина – това е героизъм. Пурим е времето на маските. На тази част от еврейската история Б-г се е „скрил”, като си сложил маска. Но Той не се отдалечил. Защото ако някой се отдалечава не му е нужна маска, за да не го познаят. Достатъчно е само разстоянието. Не, маската е нужна, когато ти се намираш близо, но не желаеш да те познаят.

Светът – това е маска, природата скрива Неговото Присъствие. Но е достатъчно да се свали маската от този свят, от тази природа и пред нас ще се разкрие техния Източник. Нашето съмнение е главното ни изпитание. Всичко, което се случва около нас може да ни се струва, че е случайно съвпадение. В съвременната култура преобладава идеологията на Амалек: нищо няма абсолютно значение, абсолютна ценност, всичко е случайно. Маската е тежка и убедителна. Но тя не трябва да ни плаши. Ние ще продължим нашата работа, целта на която е да се открие Реалността под маската.

Акива Татц е равин и доктор по медицина, израства в град Йоханесбург, Южна Африка. Той изнася лекции по въпросите на еврейската философия и медицинската етика в различни страни.

Преподава няколко години в ирусалимската йешива “Ор Самеах”. Неговата първа книга “Анатомични търсения” ("Anatomy of Search") е документален сборник от лични, понякога драматични истории за млади хора, които са сменили светския си начин на живот със света на Тора. Втората книга на рав Татц “Маската на вселената” ("Worldmask"), е посветена на скритата духовна реалност и нейното взаимодействие с нашия материален свят излязла от печат през 1999 год. На руски език.

Коментара (0)

Напиши коментар

Име

Заглавие

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар