Защо „добрият“ Б-г допуска убийство?

Рискувайки да бъда банално вулгарен, все пак ще да задам следния въпрос: защо „добрият“ Б-г допуска такива недобри неща като убийствата (Холокоста), изнасилванията и т.н.? И още повече предугаждайки отговора, че убиват и насилват хората, а не Б-г, ще продължа въпроса – защо се допускат такива явления като смърт в ужасни мъки от злокачествени заболявания, СПИН и т.н., списъкът може да продължи? Тук вече, човекът е непричом и умират, като правило не убийците, крадците и насилниците, а  добрите и светли хора?

П.С. Ако такъв е Б-жият замисъл, който ние простосмъртните не можем да достигнем, то каква е разликата има ли Б-г или Го няма?

Отговор:

Вие правилно отбелязахте – убива не Всевишният, а човека, който се ползва от свободата си на избор, „монтирана“ в душата му. Само наличието на свободата на избора позволява да се внесат в света такива тънки, непряко действащи регулатори като „наградата“, „наказанието“ и т.н.

Първата известна йешива — йешивата на Шем и Евер

Известно е от книгите на много от еврейските мъдреци, че йешиви са съществували още от древни времена. Още преди да се родят нашите праотци (на еврейския народ, бел. на бълг. ред.): Авраам, Ицхак и Яаков, преди началото на историята на еврейския народ. Нека се опитаме да разберем, какво са представлявали йешивите през тези далечни времена, как е функционирало това учебно заведение и колко здраво е свързано то със съвремената еврейска култура .

Бейт а-Мидрашът на Шем и Евер

Всички наши праотци: Авраам, Ицхак и Яаков са се учили в йешивата на Шем и Евер. Това е била първата йешива в света.

Шем е един от тримата сина на Ноах. Ноах се ражда през 56-та година на второто хилядолетие (виж "Еврейският календар", бел. на бълг. ред.), Шем се ражда 502 години по-късно през 1558 год. Той умира, когато Яаков е бил на 50 години, през 2158 год.

След потопа баща му дава благословията си : «Нека Б-г живее в шатрите (на Шем)». Това означавало, че чрез Шем ще се предава на хората Б-жествената мъдрост. Той е бил специално предопределен да съхрани и предава на потомствата знанието за Единния и Едиствен Творец - Създалят на този свят, тъй като другите народи в света, постепенно са се превръщали в езичници, покланяки се на различни предмети или природни явления и така са се развили множество култове.

Евер е бил правнук на Шем. Той се ражда през 1923—1837 год. Неговият баща е Шелах. Той умира през 2197 год., когато Яаков е бил на 79 години.

Реформирaният йудаизм, това нова религия ли е? Может ли реформистското направление да осъществи създаването на нова религия подобна на христианството и мюсулманството? Роман Унгар, West Yartford, САЩ

равинка с кипа и талит

И проблемът не е бил в това, че реформистите са се отказали от спазване на шабат (те действително са се отказали) и не в това, че не спазват кашрут (а те действително не спазват и се хранят със свинско и т.н.) и не е в това, че не са смятали Ерец Исраел за Свята Земя, която Всевишният е дал на евреите (те не признават и са изтрили думата Цион - Сион и Ирусалим от молитвениците си).

Работата е там, че те са се отказали от основите, на които се строи еврейския светоглед и начина на живот.

Ето тези основи:

- Има Всевишен; Той е създал света и е изразил своята Воля в Тора, която дава на еврейския народ.

- Тора (Писмената) е била предадена (продиктувана) на Моше и еврейския народ, който е стоял в подножието на планината Синай - буквално с точност до буквата и така тя е била предавана от поколение на поколение.

Животът и смъртта: удачен пример

Позволете ми да ви разкажа една истинска история. Преди няколко години 18-годишен юноша, учил в английска йешива, заболял от рак. Болестта стигнала прекалено далеч и лекарите стигнали до заключението, че химиотерапията вече няма да помогне. Те посъветвали роднините му, да вземат сина си от болницата, за да изживее последните си дни в покой.

Семейството, въпреки това, решило да не се предава. Те се заселили в Америка, където намерили медицински център, разположен недалеч от дома ми. Накрая се нанесоха в дома на зет ми.

Лекарите съобщили, че разполагат с експериментален вариант на прекалено болезнена терапия, която било възможно да удължи живота му, с няколко месеца. Лекарите заявили, че ще започнат лечението само при едно условие: болният трябва да подпише документ, удостоверяващ, че той поема върху себе си цялата отговорност за лечението.

На свой ред, родителите му запитали голям еврейски мъдрец на Тора, длъжен ли е и може ли синът им, съгласно Тора, да се подложи на подобно лечение. Този уважаван човек обмислил всичко в детайли и съобщил на родителите, че в дадения случай синът им е длъжен да вземе окончателното решение сам.

Скоро бащата на юношата ме извика и ми каза, че синът му искал да говори с мен. Младият човек помолил родителите си да излязат за малко, за да проведе разговора с мен на четири очи.

- Аз знам, че скоро ще умра, - ми каза той. - Не се жалвам от Б-г, макар и да не разбирам, защо това се случва именно с мен. Аз не се боя. Повече от всичко ме безпокои това, че смъртта ми ще причини болка на семейството ми. Но ако това желае Всевишншят, аз приемам всичко напълно.

Защо Йошуа бин Нун, а не Йошуа бен Нун?

Уважаеми рав, защо в името на Йошуа бин Нун има буквата „и“, вместо традиционната буква „е“? Би трябвало да бъде Йошуа бен Нун. А „бин“ повече ми прилича на мюсюлманско име. С уважение Хаим.

Отговор:

Уважаеми Хаим,

Преди всичко искам да подчертая, че макар вариантът „бин“ да не е типичен за святия език, той се среща в ТАНАХа още на две места: И ето, ако е заслужил бой (бин аКот – буквално син за бой“) виновният...“ (Дварим 25, 2); „Думите на Агур, сина на Йаке (бин Йаке)...“ (Мишлей 30, 1).

Разбира се, че думата „бин“ не е обикновенна и следва да разберем, защо тя е употребена вместо традиционана „бен“ и защо именно името на Йошуа бин Нун се пише винаги така?

Отговорът на Вашия въпрос намираме в Талмуда (Санедрин 107а). Там се казва: буквата йуд, която Всевишният взел от името на Сара (както е казано в Бирешит 17:15: „И казал Б-г на Авраам: Сарай, жена ти, не наричай Сарай, а Сара да бъде името и“) се оплакала, че са я взели и тогава Всевишният я поместил в името на Йошуа бин Нун.

Смисълът на думите на мъдреците е следния:

В трактата Сота (17а) е казано: има две букви в Името на Всевишния, които свързават мъжа и жената. При мъжа (иш) това е буквата йуд (иш – алеф, йуд, шин), при жената е буквата хей (ишша – алеф, шин, хей). Заедно тези букви съставят името на Всевишния – йуд, хей. Защо буквата йуд е именно при мъжа, а буквата хей при жената?

Сидура Тфилат кол пе на Рабаш

Ако в приведените твърдения има част истина, то според количеството препятствия, пречещи на човек да се съсредоточи, можем да съдим за огромното значение на молитвата. Да кажем, че при 99% от молещите се има проблем със съсредоточаването в молитвата би било неистина. Този проблем засяга 100% от молещите се.

Изпълнението на останалите заповеди също среща препятствия. Не на всички на Сукот се отдава с лекота да изпълнят заповедтта за арба миним¹, но да твърдим че на 100% изпълняващите я се срещат с големи трудности, би било преувеличение.

Всъщност, толкова масивно противодействие на нечистотата предизвиква само молитвата.

Вилнюският Гаон пише²: молитвата е война със силите на нечистотата. Виждайки евреин, пристъпващ към молитва те викат: „Гвалт! Общ сбор!“. Тяхната цел е да попречат с всеки способ: да объркат мислите, да събудят в паметта отдавна забравени събития, да не ни дадат да се съсредоточим върху думите на молитвата. И това не е случайно явление, не е и второстепенно – в това е същността на водената война.

mp3 аудио фаил на статията ТУК

За нелицензираните програми и купените дипломи...

Здравейте уважаеми рав,

Слушал съм от няколко равина, че според принципа на законите в страната на местоживеене е възможно:

Мисля, че образованието трябва да бъде получено честно, т.е. за работа в обществено образователно учреждение е необходима светска диплома, а не само диплом за завършена йешива.

Разяснене моля Ви, в кои случаи принципите на страната на преживяване са приложими и в кои не.

Михаил, Росия

Отговор:

Евреинът е задължен да изпълнява законите на държавата, в която живее или гражданин, на която е. Изключение може да има само относно тези закони, които са насочени изключително против евреите или против съблюдаването от тях на законите на Тора.

Този принцип се нарича – дина деМалхута – дина (т.е. „законът на държавата е закон и за нас – евреите“).

Допустимо ли е да се приемат пожертвования от неблаговидни източници?

Въпрос относно цдака: ако парите, които се дават в качество на цдака, са получени от неблаговиден източник (мръсни пари, напр. от търговия с наркотици, оръжие или са просто крадени) може ли да ги приемаме? Да допуснем, че те се жертват за синагога, училище и т.н.

Ще ви отговоря с история, разказана ни от рав Ицхак Зилберщейн. Тя съдържа еднозначен отговор на въпроса Ви.

В Америка отишъл, да си купува кола, евреин. Той казал, че иска „царска кола“. Собственикът на магазина казал: „Имаме и такива коли“ и му показал една от най-добрите коли в магазина си с цена 200000 долара. Евреинът погледнал, проверил я и казал: „Купувам я!“. Изписал чек за 200000 долара подкарал колата и тръгнал.

Това станало в петък, няколко часа до настъпването на съботата. След час евреинът се върнал и казал, че иска да върне колата и че е готов, да му бъде откупена дори само за 100000 долара. Собственикът се удивил: „Но как, та Вие я купихте само преди час! Нещо не Ви хареса ли?“ Евреинът отговорил: „Просто така...“. Собственикът казал: „Разбира се може да я върнете, но моля изпийте поне един чай“.

Докато евреинът си пиел чая, собственикът се обадил в полицията и съобщил за подозрителен човек, който е готов за час да загуби 100000 долара. Полицията пристигнала и попитала евреина: „Защо иска да върне колата на половин цена?“. Той отговорил „Така...“. Полицията питала: „Какво означава така?, а непокорният евреин отговарял само с „така“. И от „така на така“ попаднал в затвора.

Какво говори йудаизмът за „сърцето“?

Кажете ми моля, какво говори йудаизмът за „сърцето“ (лев) – асоциира ли се то със самия човек, душата на човек? Т.е може ли да се постави знак на равенство: сърце = човешка душа? Ако може приведете, моля и вашите източници – книги. С голямо уважение, Наталия

Уважаема Наталия,

Всеки орган в човешкото тяло има не само физиологични функции. Той има и духовен праобраз, с който са свързани духовните „функции“ на този орган.

Да разберем тези духовни „функции“, можем, в това число и основавайки се на физиологичните функции на органа, тъй като физическите и духовни функции са неразривно свързани. Йов (19,26) казва: „... и в плътта си виждам Б-га“, т.е. можем да разберем някои неща от духовния свят, ако се замислим върху физиологичните нужди на тялото ни.

В Големия Търковен Речник за сърцето и неговите функции се казва: „Централнен орган на кръвоносната система на животните и хората, нагнетяващ кръвта в артериалната система и обезпечаващ връщането и чрез вените“. Разпределяйки кръвта по всички органи на тялото, сърцето обезпечава живота им.

В духовен план кръвта на човек е свързана с неговия нефеш (душа), както е казано в Тора (Дварим 12,23): „... кръвта е душата“. Затова животът и сърцето са тясно свързани в духовен план. И така цар Шломо (Мишлей 4,23) казва: „Повече от всичко пазено, пази сърцето си, защото от него е източникът на живота“.

Може ли пряко да обработваме своето подсъзнание?

От предишния Ви отговор не става ясно, разрешено ли ни е пряко „да обработваме“ подсъзнанието си. Така например в съвременната психология това се прилага. Например за подобряване на достигането на целите, психолозите препоръчват обработване на подсъзнанието си, за да се повиши мотивацията и т.н. Това разрешено ли е? В.

Уважаеми В.

Не разбирам напълно, какво означава „пряко да обработвам подсъзнанието си“. Може ли да опишете по-конкретни методи?

Извинявам се ако отговорът ми за подсъзнанието не е бил добре разяснен. Не успях да го обмисля поради остър недостиг на време. Първоначално мислех да добавя към отговора и други неща, но в края на краищата реших, че това е достатъчно.

Рав Реувен Куклин

Отговорът Ви е добър. Аз мисля, че всеки отговор, трябва да поражда допълнителни въпроси, т.е. въпросът сам по себе си не е еднозначен.

Методиката подбудила ме да задам сегашния въпрос е примерно такава:

за да се достигне някаква цел е нужно да се затворят очите и мислено да си представим, че вече сме я достигнали. Да си представим картината наоколо, възторга на другите хора, собствените усещания и т.н.

След такава обработка на подсъзнанието се повишава автомотивацията за достигането на тази цел, ако представената картина е много добра. По такъв начин, достигането на тази цел става по-лесно, бързо и приятно.

В.

Какво говори йудейството за подсъзнанието?

Какво е казано в нашите книги за подсъзнанието? До колко то влияе върху живота ни и може ли, нужно ли е да се работи над него в някакво направление? В.

Уважаеми В.,

Когато Зигмунд Фройд публикува книгата си „Тълкувание на сънищата“, той обявява за сензационно откритие в областта на структурата на човешката душа. По негово твърдение, в основата на духовния живот, под тънък слой съзнание, лежи цял свят от мисли, стремежи и импулси, които човек не осъзнава. Фройд твърди, че в човека протичат сложни мисловни процеси, без да пробуждат съзнанието му. Но тъй като те не са осъзнати е невъзможно да се изучават „пряко“. Може само да се направят изводи за тях на основата на влиянието върху съзнанието, например, по време на сън.

Откритието на Фройд е било откритие само за незапознатия със Святата Тора и трудовете на еврейските мъдреци. Запознатият с думите на мъдреците е знаел, че те са „изпреварили“ Фройд с хиляди години.

В Тора, вече четем за мисли, съществуването, на които човек не осъзнава. Така например, в седмичната глава Вайера е разказано: когато ангелите съобщили на Авраам, че след година Сара ще роди, Сара „вътрешно се разсмяла“ (Бирешит 18,12). Всевишният не оставил това без внимание и казал на Авраам (също там 13,14): „Защо се разсмя Сара, казвайки: „Нима аз действително ще родя, та аз съм състарена?“ Има ли непостижимо за Г-спод?“. Когато Авраам попитал Сара защо тя се разсмяла, тя отговорила: „Аз не съм се смяла“ (пак там, 15), защото прамайката Сара не осъзнала мимолетната мисъл в нея. На което Авраам и отговаря: „Не, ти се засмя“ (пак там), т.е. той знаел затова пророчески.

Раби Менахем Мендел от Вишниц веднъж разказал историята за хасид, който отишъл при раби Леви Ицхак от Бердичев, за да се оплаче за налегналите го финансово беди. Хасидът бил изключително богат, но поради редица пагубни инвестиции, изпаднал дълбоко в дълг, въпреки че все още никой не знаел затова.

"Моят съвет", каза цадикът е: “... че трябва да си купиш лотариен билет и бъди готов Б-г да те подпомогне по този начин."

Хасидът отвърнал: "Аз не се съмнявам нито за миг, че обещанието ти, ще бъде изпълнено - но кой знае кога? Може да отнеме години, за да спечеля с лотарийни билети, а междувременно кредиторите ще са по петите ми. Освен това, дъщеря ми никога няма да стане по-млада, а аз трябва да я оженя, в най-кратък срок."

Раби Леви Ицхак тогава да му обещал, че Всемогъщият, скоро ще направи така, че да му дойдат пари, дори преди той да спечели от лотарията.

Хасидът, разбира се, веднага купил лотариен билет. На път за вкъщи, той остава да пренощува в крайпътен хан. Същото направил и голям богаташ, който пътувал с екипажа си. Посред нощ велможата сънувал, че в същия хан има евреин, който притежава билет от лотарията, който ще спечели. Той трябвало да намери начин да замени собствения си безполезен билет с този, което е щял да донесе богатство на приносителя му.

Трапезата с плодове на Ту биШват

Ту биШват, Новата година на дърветата, е денят, в който жизнените сокове (мъзгата) започват да се изкачват по тях, давайки им възможност, да се върнат към живот след зимата и да произведат сладки, зрели плодове.

В книгата, Торат Емет (от раби Йуда Лейб Айгер от Люблин) е записано, че е прието да се ядат плодове на Ту биШват, защото това доставя удоволствие на Б-г - когато евреинът се радва на вкусните плодове, дадени му от Б-г в Неговия свят и да Го благослови, тогава Б-жието удоволствие горе се проявява долу като обновената жизненост на дърветата, да раждат добре оформени и сочни плодове.

Вкус и мирис

Същността на всички плодове са вкусът и ароматът, по отношение на физическото тяло на плода, това е неговото духовно измерение.

В терминологията на Кабала: ароматът на плода е неговия даат, неговото съзнание. Както е казано: "Научи ме на добър вкус и знание". Произходът на аромата на плодове е вътрешното значение на учението на Тора, което ще се разкрие, когато Машиах дойде. Дървото на Ту биШват ни напомня за Тора, както е казано: "Тора е дървото на живота за тези, които се придържат към него". Когато Адам бил изгонен от Еденската градина (след първичния грях), той е бил възпрепятстван, да влиза в контакт с дървото на живота.

Смисъл и закони

1. Кой е гер?

«Кой се явява гер?» — от този въпрос трябва живо да се интересува всеки евреин, всеки „кандидат за евреин”, а така също и този, които вече е приели еврейството, който вече е получил удостоверението за гиюр. Въпросът е много болезнен и предизвиква ожесточени спорове. Поради погрешен подход към този проблем се извършват престъпления спрямо евреите и неевреите. Когато лъжегерим с измама се присъединяват към еврейския народ с това те подриват неговото единство и чистота. Когато неевреите, често напълно невинно и непреднамерено преминават неправилен гиюр, те стъпват на хлъзгава почва и заплашват бъдещият си живот, лишавайки се от щастие и стабилност в живота. Те смятат себе си за пълноправни евреи, но всъщност се оказват в океан от неразбории заедно със своето семейство и пред тях се разкрива жестоката реалност: те са станали съучастници в престъпление.

Обаче въпреки това, всяка година в света се осъществява хиляди недействителни гиюри, а това означава, че много хора попадат в тежка ситуация, която може да завърши с болка и разбито сърце.

Някои „герим”, които са преминали неправилно гиюр, се пробуждат духовно и сериозно започват да търсят истината. Когато те разберат, че са били измамени, обикновено проклинат тези, които са им посочили грешната посока. Понякога децата на такива герим отиват да се учат в традиционни йешиви, без да знаят че съгласно Алаха, те не са евреи. Много от тях, са горчиво разочаровани, когато се изясни техния истински статут.

Бахайска религия, сикхизъм, ислям, християнство и йудаизъм

Много от нас са склонни да вярват в Б-г по традиционното разбиране на тази дума – Всемогъща, добра Сила или Съзнание. Обаче ние не виждаме на пръв поглед, връзката между нашата склонност към монотеизъм и съществуването на Б-жественото откровение. Какво ни принуждава да предполагаме, че Б-г въобще е говорил с хората? И даже, ако откровението съществува, как бихме могли да знаем, коя от многото религиозни секти действително e получила това Откровение? Дори да се убедим, че някоя от сектите е получила Откровението, то кой може да каже, че тя не е внесла с течение на времето в него някакви промени? Всички тези въпроси безпокоят разумния, скептично настроен монотеист, когато той се среща с религията.

Ако Б-г действително е говорил с човек и ако Той желае здравомислещият човек да обърне внимание на това Откровение, то Той е длъжен да му предостави рационална основа за отговор на тези въпроси. Религията не трябва да предполага необходимостта от сляпа вяра, Всевишният е длъжен да я направи достъпна за рационално мислещите хора. Той е длъжен да предостави компонентите, които са необходими за построяване на логическа верига от общият монотеизъм към конкретното Откровение. Ще се опитаме да идентифицираме тези компоненти и да построим тази верига. Ще го направим на три етапа.

Храмовата Менора – символ на седемте заповеди и седемдесетте народи на света

Един от особените съдове в йерусалимския Храм е била Менората. Тя се състояла от седем клона и двадесет и две чашки. Седемте свещника на Менората се пълнели всеки ден с масло от маслини и съгласно повелята на Всевишния, трябвало да горят до сутринта.

Любавическият ребе, при провеждане на кампанията за разпространение на седемте заповеди сред потомците на Ноах, отделял особено внимание, връчвал и изпращал Ханукии на лидерите на държавите по света, а също и на всички представители на народите по света, независимо от вярванията им. Защо е правел това? И защо призовавал другите евреи да влияят на народите на света, призовавайки ги към спазване на седемте заповеди, в това число и чрез подаряване на Ханукии? Защо се е получило така, че Любавическият ребе е съветвал да се дарява на народите на света исконно еврейски предмет от храмовата служба?

Отговор на този въпрос ще получим, изучавайки символичното значение на Менората. Работата е в това, че Менората представлява по себе си мъдростта на Тора и олицетворява интелекта. Поради тази причина за Менората се е разрешавало ползване само на чисто маслинено масло и то първо извличане. (Тора изисква умовете ни да получават най-чистата незацапана информация и желателно от първа ръка). Менората е била направена от един къс самородно злато, което символизира единството на Твореца. Златото, от което тя се отливала е трябвало да бъде чисто, което означава: думите на Всевишния – чисто злато без примес. Седемте клона на Менората указват на седемте заповеди, дадени на народите на света. На Менората има двадесет и две чашки, съответстващи на 22-те букви на библейския език, от който се състои Тора и по който е бил създаден целия свят.

Всичко, което изучавахме досега, трябва да намери отражение в историята на човечеството. Подобно на това, както животът на всеки човек се състои от отделни етапи, както времената на годината отразяват изменението на енергийните потоци и както вътрешните пластове на душата проявяват същите тези връзки, които действат отвън, макрокосмическият организъм на световната история е длъжен да се развива по тази универсална схема.

Светът, сътворен от Б-г е бил направен в идилично съвършенство и е бил напълнен с абсолютно щастие. Това е било Градина, пронизана от Б-жествената светлина – без страдания, без съмнения и смърт. И изведнъж става страшно падение, след което следват нескончаеми мъки и напрегнати усилия – в мъгла и болка. Тук има повече съмнения отколкото яснота, тук не се вижда нито един проблясък на Б-жествената светлина, светлина в дните на Творението. Няколко часа откровение, разкриване – и хиляди години мрак, скриване на истината. Как де се разреши този конфликт?

Дайте, ползвайки се от знанията придобити в предишните глави от тази книга, да разгледаме темата за Машиах, „Помазаника“, месианския Спасител и бъдещото окончателно Спасение, което той ще донесе.

***

Главната особеност на месианското откровение се състои в това, че то трябва да остане скрито до момента, докато реално не стане. То е невъзможно да бъде предсказано, никакви мистични предсказания няма да помогнат да разберем, кога ще настъпи. Това откровение ще бъде неочаквано, то трябва да бъде сюрприз. В Талмуда е казано: „Шлоша баин бе-есах а-даат, елу ен: машиах, мециа ве-акрав“, (Три неща идват, когато не ги чакаме: Машиах, „откритието“ (когато намираме нещо неочаквано) и скорпиона (ухапването от скорпиона)).

От тук ние разбираме, че неочакваността е неотменим елемент от месианската концепция, Машиах ще дойде неочаквано, ще потресе света. Именно такова чувство на потрисане преживяват братята на Йосеф, когато застанали пред него те чуват: „Аз съм Йосеф!“ Спасението, избавлението от страданията идва при тях в най-невъзможния момент и от там, където най-малко са очаквали. Тази сцена – е най-важения урок за нас. Тя ни учи, че даже знаейки за очакваното спасение, ние въпреки това трябва да го смятаме за невъзможно от гледна точка на нормалната логика.

За шизофренията, циклофренията и олигофренията...

Искам да разбера Вашето мнение за разтройствата на личността (циклофрения, шизофрения). Какво е това според Вас и както обикновено какво да правим? И защо?

Отговор: В началото (разширявайки темата на въпроса) ще дадем опростено разясняване на термините.

Шизофренията това е разцепване (раздвоение) на съзнанието. Названието на това заболяване се състои от две думи: „шизо“ (или от гр. „схизо“) - “разцепване“ и „френ“, което в превод от гръцки означава мисъл, „осъзнаване“.

Циклофренията е циклична смяна на настроенията на състоянието на съзнанието. Това състояние на човешката психика наричат също маниакално-депресивен синдром или депресия.

Олигофренията е слабоумие („олиго“ в превод от гр. е намаление, отслабване).

Изброените тук състояния изразяват същността „ненормалното“ проявление на човешката душа чрез мисленето, речта и действието. Поради това, за да разберем проблема, макар и на най-елементарно ниво е необходимо да имаме някаква представа за структурата на душата.

Разглеждайки понятието „душа“ от тези позиции, можем да отделим в нея „5 етажа“.

 Отброяването на дните, сътворението на времето - „Сфират а-омер“

Ние изучихме ред положения и елементи обхващащи процеса на вдъхновението, на продължаващия труд. Въпреки загубата на вдъхновение, резултатите от този труд ни възвръщат вдъхновението. Придобитите знания ни помагат да изследваме духовния път, водещ от Песах до Шавуот. Трябва да изучим този път, за да разберем същността на енергийните потоци на духовните светове, течащи към нас през това време.

***

Мъдреците привеждат „машал“, алегория, която нагледно ни демонстрира този път и ни обяснява положението затова, че Песах трябва да се възприема като нещо цяло, а „сфират а-омер“, периода между Песах и Шавуот, обратно като последователност от индивидуални части.

Баща и син пътували в опасно място и изведнъж се натъкнали на сандък със скъпоценности. Синът поискал веднага да изброи камъните един по един. Но баща му казал: „Тук е прекалено опасно. Ако се забавим, можем да загубим всичко. Дай сега да не отваряме сандъка, а да го вземем със себе си. Когато стигнем до безопасно място, ще имаме възможност да го отворим и без да бързаме да изброим съдържимото“.

Така и Песах трябва да помним като скок на ново ниво, което се намира, може би, на няколко степени над сегашното ни състояние. При такъв скок няма да ни се наложи да се спираме на междинните степени. Но после ще започне, изброяването, където за всеки етап ще се отговоря подробно. Какво означава това?

Енергията като началото изисква по-дълбоко разглеждане. Рош а-Шана и Песах са двете начала на годината. Рош а-Шана въплъщава в себе си новото сътворение на човек като личност, а Песах ознаменува новото творение в колективен план – създаването на еврейския народ. На какво ни учи този паралел?

Духовните сили, действащи по време на Песах са такива, че позволяват на еврейския народ и на всеки евреин поотделно, да достигне невъзможното. Опитът за скок на съвършено ново ниво на възприемчивост и лично развитие може да се окаже успешен, ако се направи в Песах, през друго време достигането този успех е доста по-проблемно.

През тези дни ни се предоставя особена Б-жествена помощ, благодарение, на която можем с един скок да достигнем много нива на духовния ръст. В обичайни условия за тези нива ще ни се наложи дълго и упорито да се лутаме като на заоблачен връх. Самата дума „Песах“ означава „да прескоча“, а на по-дълбоко ниво става въпрос за прескачане през няколко нива на ръста, които при нормални обстоятелства трябва да се преодоляват по ред.

Тази енергия е особено силна през първата вечер на Песах, когато атмосферата е заредена с мощно вдъхновение. В мистичните източници е казано, че през всички други нощи, нашият „маарив“ (вечерната молитва) установява определена връзка с висшите светове, а в първата нощ на Песах тези връзки възникват автоматично, затова не са ни нужни никакви усилия. Но защо тогава произнасяме вечерна молитва в нощта на Седера? Получава се, че тя е излишна. Ние се молим затова, за да се съединим с това, което става във висшите светове. За да привлечем част от тези много високи енергии към нашето ниво. Тази нощ не изисква тази обичайна защита, от която се ползваме през другите нощи. Тя сама е: „лейла шимурим“ - (нощ на защитата), в нито една друга нощ ние не получаваме от Всевишния толкова надеждна охрана. Тя действително „се отличава от всички други нощи“, както е казано в пасхалната Агада. Затова нека си зададем този древен въпрос с по-дълбоко значение: „Защо тази нощ се различава от другите нощи?

Шабатът заема централно място в Тора и еврейския живот. Затова той трябва да отразява фундаменталната схема, която изучаваме. Седмицата започва и завършва с Шабат – вдъхновено начало за седмицата на труда и вдъхновено завършване на седмицата: от святото към делничното и отново към святото.

Какъв е смисълът на този седмичен цикъл? Кои енергийни източници го хранят и как може да го използваме? Защо се нуждаем от Шабат всяка седмица, а останалите „моадим“ (празници) са само веднъж годишно. Очевидно, Шабатът представлява особена ценност за душата, той и дава важен урок, изискващ толкова често повторение.

***

В Шабата са заложени множество идеи, но най-разпространената от тях гласи, че този ден представлява по себе си крайна точка, „тахлит“ на процеса. Седмичните дни –  са периода на строителството. През Шабата строителството се прекратява и започваме да осъзнаваме неговото значение, изпитваме чувство на удовлетвореност от това, което сме постигнали. Шабатът – не е просто отдих, бездействие. Това е празнуване на успешно завършената работа. Заедно с Шабата, Тора винаги споменава и шестте дни работа. Идеята е ясна: Шабатът идва само след работата, благодарение на нея.

Всеки процес трябва да има завършване, изпълващо го със смисъл. Ако работата не дава резултат, това означава, че тя е глупава, ненужна никому. Когато изобретателят създава уред, който напълно се обслужва – обезпечава се с гориво, смазва се и чисти детайлите и възлите си, го хвалят: той е създал умно изобретение – но при условие, че то произвежда нещо полезно, ценно. Уред, занимаващ се само с обслужване на своите нужди, не е нужен никому, той просто е абсурден.

Красотата и източникът на срама

В предишните глави разгледахме връзката между желанието („рацон“) и знанието („даат“) и между интелекта („сехел“) и въображението („димьон“).

Сега нека разберем как се отнасят помежду си душата („нешама“) и тялото („гуф“). Ние вече обсъждахме от различни позиции връзката между вдъхновението и формите на проявата му, между корена и зародишите му. Но как „нешама“, личният ни корен се проявява във физическата среда – в нашето тяло? В какво е същността на напрежението между тях? И как това напрежение може да се превърне в хармония? В тази интересна тема са скрити не малко удивителни тайни.

По степента на отделяне от духовните сфери и приближаването към физическата среда все по-ярко се проявява напрежението или дисхармонията между вътрешното ядро и външната обвивка. Физическите, външни слоеве започват да се бунтуват, все по-силно заявявайки за себе си, вътрешният чертеж и външното здание престават да съответстват едно на друго. Става ни все по-трудно да поддържаме хармонията между тях. Особено остър е проблемът на взаимоотношението между душата и тялото. Ще се опитаме да проникнем в нея колкото може по-дълбоко.

В тандема „нешама“ - тяло, както и в другите двойки, състоящи се от вътрешна същност и външна обвивка, трябва да се спазва максимално равновесие. Тялото трябва напълно да съответства на душата и вярно да й служи. Не трябва да се позволява на тялото да блуждае след страстите и желанията си. На него е отделена роля на съсъд, инструмент изцяло и напълно подлежащ на контрол. Тялото трябва да прилича на автомобил, управляван отвътре – самото му съществуване е оправдано само в ролята на верен слуга.

ТОРА И МЕДИЦИНА

ЧЕТИРИ МЕДИЦИНСКИ МЕТОДА: ХОМЕОПАТИЯ, АЛОПАТИЯ, ОСТЕОПАТИЯ И НАТУРОПАТИЯ

Въведение

Съвременната медицинска практика може да се разгледа като използваща четири общи метода за лечение: хомеопатия, алопатия, остеопатия и натуропатия.

      1.Хомеопатия

Основният принцип на тези лечебна система е известен като „Закона на подобието“, когато човек парадоксално използва, или самата болест, или нещо подобно на болестта за лек. Този принцип, известен отдавна на човечеството, намира своя изключителен израз в идиома на мъдреците като лечение „подобното на подобното“¹. Освен това мъдреците ни учат, че това е метода използван от Самия Б-г, който „подслажда (това, което излекува) горчивото с горчивина“². „Подобното на подобното“ предполага, че лечението лежи в самото заболяване, което означава че болестта е просто външната „черупка“ на злото, съдържаща се в ядро от добро.

Ако изпитанията предвиждат избор между доброто и злото, трябва да изучим природата на злото. Къде се намира коренът на природното зло? По какъв начин неправилното използване на свободата на избора поощрява злото? Когато Адам е ял от плода на дървото на познанието на доброто и злото, как именно се е материализирало злото? И къде е пътят, водещ до неговото поправяне?

При изучаване темата за злото, обикновено задават класическия въпрос: как може да се появи зло в нашия свят, създаден по волята на Твореца, ако Той Сам се явява въплъщение на доброто? Ако Б-г е безкрайното благо, а светът – не повече от еманация на Неговата същност, откъде се взима злото? Имаме аксиома: „Злото не идва Свише“.

Най-лесният отговор на въпроса, защо съществува злото в света е: ако целта на нашето съществуване на земята се състои в преодоляване на нравствените бариери, в това винаги и всякога да избираме доброто, значи трябва да съществува възможност за избор на зло. Без алтернатива на злото, ние не бихме имали свобода на действие: нашите правилни постъпки биха били неизбежни. От тук следва, че достойното поведение не би трябвало, да се счита за наша заслуга, ако не обладаваме свободата на волята, да постъпим по друг начин. Самият принцип на възнаграждение и наказание би изгубил всякакъв смисъл, животът би се превърнал в механичен, запрограмиран процес. На този, който поддържа рамото на другаря си, поради това, че е завързан за него с верига, не бива да отдаваме почест, тази вярност е принудена. Затова злото е напълно реално явление и ние сме съвършено свободни да го избираме. Но ако избягваме злото, това ни се зачита като съзнателна достойна постъпка. Цената, която ни се налага да платим за привилегията да изберем добро по собствено желание е заключена в съществуването на злото като еднаква алтернатива. И степента на доброто, което може да се прояви в света е право пропорционална на бездната на кошмара, пораждан от злото.

Обаче, всички приведени разсъждения не изясняват другия въпрос: как е възможно злото да възникне от абсолютно чистия източник на добро? Това явление, както и „пътя на змията по камъка“, представляват една от най-дълбоките тайни на Творението.

mp3 аудио фаил на статията тук

В какво е целта на изпитанията и какви лични усилия са необходими за успешното им преодоляване?

Авторът на „Месилат Йешарим“, раби Моше Хаим Луцато (XVIII век) пише, че целта на живота е - „изпълнявай мицвот, служи (на Б-г) и издържай проверките“. Тук обичайно задават класическия въпрос: „За какво ни проверявате?“ Всъщност, за какво Б-г ни подлага на проверки, ако Той предварително знае, какъв ще бъде резултата? Ако страданията ни са предназначени за изпитание, проверка (на иврит „нисайон“) означава, че целта им се състои не в стремежа на Всевишния да разбере нещо ново за нас. Но тогава, кому са нужни тези проверки? И каква е ползата от тях?

Към тези въпроси можем да добавим още един. Думата „нисайон“ е образувана от корена „нес“ - чудо. („Нес“ означава също и знаме, високо вдигнат флаг: чудо можем да назовем такова знаме, нагледно свидетелстващо за присъствието на Б-г в нашия свят). 

Но какво отношение имат изпитанията към чудесата? Този въпрос можем да уточним: ако на човек му предстои изпитание, може ли той да му устои? По принцип: възможно ли е да се издържи на изпитанията или не? Ако е възможно, то какво чудно има в успеха? А ако не може, то защо Б-г иска от нас невъзможното?

mp3 аудио фаил на статията тук

                                                          1) Желанието

Яхтата на Роман Абрамович

Всеки процес си има начало. До началото на процеса няма нищо – една празнота. Изведнъж нещо се появява – проблясва идея, изригва енергия, възприемани от разума в началния момент. На границата, разделяща тази празнота, този потенциал и първата искра мисъл, се намира желанието – то може да бъде наречено движеща сила, творяща от празнотата. Разбира се, това желание е мимолетно: в момента на осъзнаване на присъствието на мисъл, тя мигновенно ни се представя в готов вид. Но този момент на взрив успява да остави енергеийна следа в разума ни, на която известно време се наслаждаваме.

За всяко действие е нужна мотивация. Тази мотивация е и „рацон“ - „желание" или воля. Тя се проявява в неочакваното озарение.

„Рацон“ представлява по себе си загадъчна сила, присъстваща в съзнанието ни. Тя е източник на всеки вътрешен живот. Численото значение на „рацон“ е същото като на думата „макор“ - източник и „Шимо“ - Името Му (което по себе си представлява Висшия източник). Нито една мисъл, нито едно действие не може да бъде проследено по-надълбоко от тази точка. Нито една причина не може да се определи на по-дълбоко ниво. „Рацон“ е корена на всяка причина, най-дълбокият източник на всички процеси, които стават в разума и душата.

Моше със скрижалите

- Ако човек през цялото време се жалва, че в света няма справедливост, Всевишният е принуден да вземе душата му, да му открие миналото и бъдещето и да му покаже, че всичко, което става в този свят е справедливо – отговарял раби Шимон. - Аз никога не се жалвах и затова Всевишният не е трябвало да прибере душата ми преждевременно...

Вие сигурно се усмихвате, считайки отговора на рав Шимон за шега? Обаче известният равин и психиатър Авраам Тверски пише, че в тази шега има известна истина («Leaving Each Week» с. 452 ). Известно е, че психологичното състояние на човек, влияе на здравето му, а стресът способства за развитието на почти всички болести. Затова този, който преодолява обидата и гнева, действително удължава живота си...

Моше е оглавил Изхода на евреите от Египет и е мечтаел да влезе в Святата Земя. Узнавайки, че Всевишният няма да позволи мечтата му, да се осъществи, Моше не се жалва, а прославя Всевишния, който е „праведен и справедлив“ (Дварим, 32:4). Макар, Моше и да не достига до разумната причина, поради която не му е позволено да влезе в Исраел, въпреки това изразява вярата си в това, че : „всичко, което правят Небесата е за добро!“ (Брахот, 60)...

- Аз не разбирам, как всичко, което става в света е за добро? - питали веднъж раби Елимелех от Лиженск (1717-1787гг.).

- Фактът, че не разбираш това, също е за добро! - отговорил ребе..

Как да се удостоим с прошка в Йом Кипур?

Вашите чувства са разбираеми и благородни. В текста на краткото си писмо ясно се вижда искренния Ви стремеж да се приближите до Твореца на света, който е свойствен на хората с възвишена душа.

Понятие като „еврейство по душа“ - не съществува. Но то не е и нужно. Да се приближи до Всевишния може не само евреина, но и всеки човек.

Интересувам се от йудаизма и планирам да съблюдавам традициите и т.н. Но гиюр още не съм готова да приема. Може ли да се считам йудей в душата си?

Всеки човек (нееврейн) може да избере пътя, който Вие за себе си сте избрали. Т.е. да се интересува от Мъдростта на Тора и даже да съблюдава едни или други традиции на еврейския народ.

Съгласно еврейската традиция, светът е създаден по схема, пронизваща всичките му елементи. Тази схема има множество разклонения, нива и детайли вътре в детайлите, които строят практически безкрайна верига.

В основата си тази схема съдържа три елемента. Приложението й, само по себе си е добро упражнение: в изучаването на Тора, ползата й ще е неотценима.

Тези главни елементи, трудно се поддават на описание, никакви думи не могат да предадат същността им с достатъчна точност. При обсъждането на мистичните истини сме принудени „да ходим в кръг, наоколо“, докато „не се провалим в тях“. И изведнъж неочаквано улавяме същността им, тя изведнъж се проявява с пределна яснота и ни се струва удивително проста, но е необходимо да я изясним и отвътре, иначе няма да е разбираема до край.

Говорейки на прост език, става въпрос за следните три елемента.

Първият елемент е точката на началото, прехода от нищо към нещо. Нея я наричат различно: момент на творението, мъжко начало или полюса на реалността, номер едно, дясната ръка. Тя е въплътена в личността на Авраам авину (праотеца Авраам). Това е първичния взрив на енергия, с който започва всеки процес. Тя е неделима по определение. Тора ни говори за нея в първия ден на Творението: „И било вечер и било утро, йом ехад – ден един“.

mp3 аудио фаил на статията тук

Как да разбере човек, че действително се е покаял? Всички ние говорим за тшува. Как да я обясним? Какво означава въобще тшува и как да разберем, че човек действително я е направил?

Тшува, буквално означава „завръщане“, т.е. човек е длъжен да се върне там, от където си е тръгнал. А откъде сме си тръгнали? Всички човешки души са отделени от Първоизточника и са отпратени в този свят в състояние на първична чистота. Попадайки, в сферата на материята, душите се отделят от Твореца, малкото дете нищо не знае, за Този, Който му е дал живота, ако не му бъде разказано. Задачата ни в този свят е да се приближим към Всевишния, Източника на всичко съществуващо и затова понятието тшува е приложимо, не само към нарушилия Закона – за него няма какво да говорим, че се е отделил от Всевишния, нарушавайки волята Му. Но и праведникът винаги може да огледа миналото си и да види, че има още към какво да се стреми в служенето на Твореца. И за него има работа в областта на отношенията с Всевишния. Това също се нарича тшува. Великите праведници са провеждали много време в уединение, подлагайки постъпките си на строг, критичен анализ. Всеки човек, в продължение на целия си живот има възможност да приближава душата си до това състояние, в което са били всички души на еврейския народ, в момента на най-голямата проява на Твореца в нашия свят – по време на Синайското откровение 

Но разбира се, основното значение на тшува е разкаяние за извършените постъпки и съжаление за неизпълнените мицвот. Силата на тшува е огромна – даже закоравелият грешник може да се поправи и изчисти напълно.