от momchil_radulov на Сря Юли 01, 2009 3:35 pm
Опасността от срещата с Кабала е изключително голяма и тя не трябва да се подценява. Ето един пример, който се отнася до близкото обкръжение на Ари-зал, което е било от десет ученици. Няколко минути преди смъртта на учителя един от тях, рав Ицхак, се приближил до леглото му и го попитал: "Какво трябва ние да правим след (твоята смърт)?" Последвал отговор: "Кажи на другите (ученици), като се позоваваш на мен, че от този ден нататък вие не трябва да се занимавате с това учение (Кабала), защото вие не го разбирате, така както трябва да се разбира и ще се стигнете, да пази Б-г, до отричане и загуба на душите си. И само рав Хаим Витал трябва да се занимава с него и то тихо и тайно». Рав Ицхак го попитал: "Нима за нас няма надежда, опазил ни Б-г?" Ари-зал му отговорил: "Ако постигнете заслуга, аз ще дойда при вас и ще ви уча". Рав Ицхак не го разбрал: "Но как ти ще дойдеш и ще ни учиш след, като напуснеш този свят?" Отговора бил прост: "Не ти е дадено да вникнеш в скритото, как аз ще дойда при вас. Може да е в съня ви, може и явно, може и във виденията ви..." (Ари-зал, Шаар гилгулим 39). Трудно ни е да си представим, по какъв начин дълбоко религиозните хора в резултат на изучаване на Кабала могат да стигнат до отричане и загуба на душата си! Но Ари-зал не е хвърля думите си на вятъра. Ние може да се да се доверим на казаното от него в последните мигове от неговия живот.